Унгария е забавила ключова процедурна стъпка, необходима за напредъка на кандидатурите за членство в ЕС на Украйна и Молдова, съобщи "Политико", позовавайки се на двама дипломати от ЕС.
Киев и Кишинев постигнаха важен напредък по пътя си към присъединяването към блока, когато на 15 юни страните от ЕС единодушно одобриха откриването на първата официална преговорна глава и за двете държави. Тази стъпка бе блокирана в продължение на години от бившия унгарски премиер Виктор Орбан, който се противопоставяше на членството на Украйна в ЕС. (б.р. - кандидатурите на Украйна и Молдова са политически свързани, така че едната не може да напредне без другата).
Двете държави сега се надяват да напреднат бързо в процеса на присъединяване към ЕС, като заместник-министър-председателят на Украйна Тарас Качка заяви по-рано този месец, че Киев се стреми да открие всички шест преговорни групи (групи от официални глави) до средата на юли.
Но този график сега е под заплаха, след като във вторник Унгария се противопостави на изпращането на писмо до Европейския съвет и Комисията от името на 27-те държави-членки на блока, в което се излага съвместната позиция на столиците на ЕС. Унгария беше единствената страна, която се противопостави на тази стъпка, която изисква единодушно одобрение от всички 27 държави-членки и ще бъде обсъдена отново следващата седмица, заявиха дипломатите.
Тази стъпка е в съответствие с резервираната позиция на премиера Петер Мадяр по отношение на членството на Украйна.
Макар Мадяр да не се е противопоставил на откриването на първи клъстер за Украйна, правителството му е настояло да бъдат премахнати думите „възможно най-скоро" по отношение на членството на Киев в ЕС от писмените заключения на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел миналата седмица, твърди един от дипломатите.
По време на пресконференция в края на заседанието на Европейския съвет миналата седмица Мадяр затвърди позицията си, като заяви пред репортерите:
„Общо има шест клъстера и не смятаме, че е добра идея да ги отворим всички наведнъж - отчасти защото мастилото върху първия дори още не е изсъхнало, а отчасти защото това би изпратило погрешно послание към страните от Западните Балкани — Сърбия, Албания, Черна гора и Северна Македония, които от години работят за членство в ЕС."
