Разделението в иранския режим вече не се основава само на различия в гледните точки, а се е превърнало в структурен разлом, който отразява противоречивите виждания за целта на съществуването на режима...
Вътрешната политическа обстановка в Иран се характеризира с безпрецедентни нива на конфликти и противоречия. Режимът е в деликатно равновесие между война и разпад, или по-точно казано – между реална екзистенциална заплаха и нарастващ натиск към разпадане, предизвикан от натрупани икономически, политически и военни кризи, плюс нарастващите искания на различните групи в иранското общество - етнически, национални, политически и социални.
Вътрешният конфликт, който ясно се очерта след обявяването на примирието, излезе извън традиционната рамка, която определяше иранския политически живот в продължение на десетилетия, а именно двуполюсността между реформаторите и традиционните консерватори, и премина към нов модел, основан на по-ясно противопоставяне между така наречената „национална рационалност" и „скъпоструващия радикализъм", според израза на иранския писател и изследовател Бижен Хемдерси.
На преден план излезе движение от крайни радикални сили, представлявано от групата депутати „Байдари – Устойчивост" под ръководството на Саид Джалили и Садек Махсули, което оказва натиск върху на властта, която е под ръководството на Върховния водач Моджтаба Хаменей.
Това се забелязва в предупреждението на иранския президент Масуд Пезешкиан, че политическите раздори и засилващите се спорове относно споразумението с Вашингтон могат да послужат на целите на израелския премиер Бенямин Нетаняху и на Централното разузнавателно управление на САЩ. Той призовава за запазване на вътрешното единство в този „изключително деликатен етап", когато започва нов кръг от ирано-американски преговори в Швейцария.
Изявленията на Пезешкиан дойдоха на фона на засилващата се критика от страна на Байдари към хода на преговорите със Съединените щати.
Сайтът на иранската президентска администрация цитира думите на Пезешкиан, че „всяко послание, от което се носи мирис на разединение и раздор, е в полза на стратегиите, следвани от САЩ и Израел .
Открит сблъсък
Пезешкиян заяви: „Ясно е кои са недоволните от тези преговори и също така е ясно какво могат те да донесат на страната. Голяма част от разпоредбите в споразуменията е в интерес на Иран."
В този контекст иранската агенция „Хабар Онлайн" отправи остра критика към радио и телевизия и официалните медийни платформи, като ги обвини, че предоставят широко пространство на екстремистите и излъчват обидни изявления на политици, въпреки постоянните призиви от правителството за национално единство.
Известният ирански изследовател Алекс Фатанка твърди, че едно от крилата на радикалното движение в Иран е изготвило споразумението, което сложи край на войната със САЩ, но другото крило може да го подкопае. А който иска да разбере дали мирът ще устои, най-добре е да следи конфликта между самите радикали, а не позицията на реформаторите.
В нощите след подписването на меморандума за разбирателство между Иран и САЩ за прекратяване на войната, в Техеран бяха организирани големи протести на групата "Байдари" срещу двама души – външния министър Абас Аракчи и председателя на парламента Мохамед Бакир Калибаф, които ръководеха иранския преговорен екип. Демонстрантите ги обвиниха в предателство, защото са сключили сделка с Америка и са пренебрегнали убийството на Върховния лидер на страната Али Хаменей.
Аракчи и Калибаф принадлежат към традиционното твърдолинейно течение, а хората на Байдари остро ги нападат. Изглежза това споразумение със САЩ може да отвори вратата към нещо като гражданска война в рамките на иранската политическа десница.
Сделка с благословията на „Революционна гвардия"
Извън Иран много коментатори са склонни да правят лесното предположение, че част от радикалите пречат на дипломатическите споразумения, а прагматиците ги сключват. Според Фатанка обаче сделката обръща тази представа с главата надолу. Тя е резултат от усилията на политическите институции, подкрепяни от Революционната гвардия, а преговорите бяха ръководени от Калибаф, който произхожда от редиците на тази гвардия. Споразумение от такъв мащаб не би могло да види бял свят без съгласието на самата Революционна гвардия, която излезе от войната като най-доминиращата сила в рамките на режима. Въпреки това има конкурентна радикална фракция, която разглежда целия процес като сделка, с която се прав
Тази радикална фракция, която ръководи атаката, е „Фронтът на Байдари". Махмуд Набовиан, един от лидерите му, вече беше с преговорния екип в Пакистан, но го напусна и поиска делегацията да бъде прочистена от „архитектите на позорното ядрено споразумение от 2015 г", в почти явен намек към Аракчи, който преди десетилетие беше заместник на главния преговарящ по това споразумение . Набовиан обяви, че всяко споразумение, изготвено от такива хора, ще бъде само огромна загуба.
Тази група обвини президента Пезешекиан, че е прекратил войната без разрешение от върховния водач, и че е „спасил Израел", като също така е скрил английския текст на споразумението от общественото мнение.
Секретност, капитулация, преминаване на „червените линии"
Фатанка подчертава, че обвиненията се свеждат до едно и също: секретност, капитулация, преминаване на „червените линии" на новия водач и повтаряне на грешките от 2015 г. Това, което обединява авторите им, не е обща алтернатива, тъй като никой от тях не обяснява как Иран би могъл да сложи край на войната по друг начин, а по-скоро е общо желание да лишат противниците си от победа.
Иранската десница води вътрешна война от две десетилетия насам, а настоящият конфликт не е нищо друго освен нов кръг в един стар конфликт. Именно това посочи Мохсен Рафик Дост, един от основателите на „Революционната гвардия" и бивш министър, в мемоарите си, публикувани тази пролет. Рафик Дост насочи критиките си директно към „фронта на Байдари" и заяви, че той не е нищо друго освен „продължение на подхода на Ахмадинеджад, когото описва като човек, умеещ да ходи по въже, който се възползва от вълната на популизма, която го издигна на власт, без никога да е вярвал в управлението на духовниците.
Всички това показва, че „радикалният лагер", който чуждестранните наблюдатели си представят като единна и неделима група, всъщност се състои от два лагера, които отдавна са в конфликт помежду си, разделени от вражда, която не се дължи само на политиките, а и на политическите родословия, мрежите за подкрепа и продължаващия от десетилетия конфликт за това кой има правото да представлява революцията и да говори от нейно име.
Това разделение се проявява в няколко посоки, но остава конфликт в рамките на десницата .Миналата пролет, преди сключването на споразумението, именно „Фронтът на Байдари" и съюзниците му, а не „Революционната гвардия", предприеха действия срещу Калибаф, стремейки се да го свалят от поста председател на парламента в най-критичния момент на дипломатическия процес, в опит да отстранят един от стълбовете на преговорния канал. Но той оцеля. Фатанка обяснява позицията на Революционната гвардия в този конфликт така: „Гвардията" беше от другата страна на този конфликт: споразумението не би било сключено без нейното съгласие, а Калибаф всъщност се издигна от нейните редици.
Досега официалната институция държи инициативата в свои ръце. Тя е тази, която изготви споразумението, а кабинетът на новия „Върховен водач" даде своето съгласие за него. Въпреки това, както отбелязва Фатанка, „течението на Байдари" все още разполага с достатъчно средства, за да направи всяко споразумение изключително скъпо: места в парламента, трибуни в държавната телевизия и способността да превърне всяко споразумение в тест за лоялност към „Водача". Решаващият фактор остава способността на Моджтаба Хаменей, който все още не е изпитан и се издигна с подкрепата на една фракция, а не с единодушното одобрение на целия режим, да овладее вътрешните борби в десницата, както правеше баща му в продължение на повече от три десетилетия. Досега няма много признаци, че той е способен на това.
Войната не обедини иранската десница. Тя разкри дълбочината на отдавнашното ѝ разделение и даде на всяка фракция ново оръжие, с което да заплашва другата. Иранските реформатори и изгнаници остават пасивни наблюдатели на този конфликт. А който иска да види накъде се насочва Иран – към устойчив мир или към завръщане на ръба на пропастта – трябва да наблюдава до каква степен ще се обърнат радикалите един срещу друг.
