Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият актьор е починал вчера - на 1 юли, съобщиха от семейството му. Сбогуването е било днес, в тесен кръг, както самият той е пожелал в последните си дни.
Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими образи. Само на 15 години се качва на сцената на Народния театър – в "Сирано дьо Бержерак", постановката на баща му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, участие в самодеен театрален състав, пише bntnews.bg.
Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от когото научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи. Има над 60 театрални и 50 филмови роли, 30 телевизионни постановки.
Кралят в „Напразните усилия на любовта“, Вурм в „Коварство и любов“, Мастаков в „Чудаци“, цар Петър в „Книга на царете“, Хоров в „Службогонци“, Владимир в „Очакване на Годо“, а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава награда на Съюза на българските артисти. Носител на „Аскеер“ за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, орден „Св. св. Кирил и Методий“, наградата на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.
Актьорът не оставаше встрани от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко
„От всичко, което става в България – политика, нивото на мисълта на хората, проблемите с ежедневието, културната, театърът, киното. Не съм затворен с каменни огради.“
Казваше „Демокрацията иска работа, работа, работа“. В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. Оставя сериозна следа и с филмовите образи „Време разделно“, „Жребият“, „Бон шанс, инспекторе“, а последните му роли са в „Жените наистина плачат“ и „Януари“. След тежката здравословна битка застана от другата страна на сцената, а само преди година постави „Асансьорът“ от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.
