Брюксел се опитва да съживи кандидатурата на Сърбия за присъединяване към ЕС. Още в сряда може да разгледа въпроса за отваряне на Клъстер 3. Европейските столици обаче продължават да са разделени по въпроса дали последните мерки са достатъчни, за да компенсират отстъпването от демократичните принципи в по-широк план. За някои това е прекалено много и прекалено рано. Това пише в свой анализ Анджела Скужинс от Euronews.
Решението на Сърбия да отмени спорните съдебни реформи поднови дебата в Европейския съюз по въпроса как да се намери баланс между стратегическото ангажиране и демократичните стандарти, като разкри различията в мненията дали Белград е направил достатъчно, за да съживи кандидатурата си за присъединяване.
Европейската комисия представи в понеделник на държавите-членки информационна записка, в която се излагат причините, поради които тя счита, че последните реформи в Сърбия оправдават отварянето на Клъстер 3 от преговорите за присъединяване, което Белград се стреми да постигне след години на застой.
В съобщението, датирано от 3 юли и разгледано от Euronews, се посочва, че Комисията счита, че Сърбия е коригирала „отстъплението", констатирано по-рано тази година и е предприела стъпки за укрепване на капацитета на прокуратурата за борба с организираната престъпност в Сърбия.
В съобщението обаче се признава, че все още е нужна допълнителна работа в съдебната и прокурорската система.
Въпреки това интервюта с около дузина дипломати, служители на ЕС и експерти свидетелстват, че последната стъпка на Сърбия към отстъпление не е допринесла съществено за преодоляване на различията между държавите-членки, чиято единодушна подкрепа е задължителна за продължаването на процеса на присъединяване.
Докато някои твърдят, че Белград трябва да бъде признат за изпълнението на препоръките на Венецианската комисия, а други считат, че отмяната на реформите не променя нищо по отношение на дългогодишния регрес в демократичното развитие и продължаващите опасения относно независимостта на съдебната система, корупцията и върховенството на закона. Венецианската комисия е консултативният орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси.
За много хора в Брюксел дебатът излиза извън рамките на един-единствен преговорен блок.
Сърбия остава най-голямата икономика на Западните Балкани и стратегически важен партньор, което кара някои служители да твърдят, че продължаването на ангажимента предлага най-добрия шанс за насърчаване на по-нататъшни реформи.
Други се противопоставят, че поощряването на постепенен напредък, преди да бъдат постигнати по-фундаментални промени, подрива доверието в процеса на разширяване на ЕС.
Дискусията придоби допълнително значение след обявяването от президента Александър Вучич, че възнамерява да подаде оставка след осем години на поста и да свика избори в рамките на следващите три до четири месеца.
Докато неговите поддръжници представят този ход като началото на нова политическа глава, критиците твърдят, че това е тактика, която би му позволила да запази властта, като се кандидатира за премиерския пост.
ЕК подчертава също така, че всяко решение в крайна сметка зависи от правителствата на държавите-членки на ЕС.
„Решението да се продължи с процеса на присъединяване на Сърбия остава в ръцете на Съвета", добави говорителят.
Очаква се въпросът да бъде повдигнат на среща на посланиците в Брюксел в сряда.
Настоящият дебат бе предизвикан, след като Сърбия отмени пакет от спорни закони в областта на съдебната система, приети през февруари и наричани по-общо законите на Мрдич. Това стана след острата критика от Венецианската комисия.
Отмяната бе приветствана от еврокомисаря по разширяването Марта Кос, която я определи като важна стъпка в правилната посока и заяви, че дискусиите по по-широката програма за реформи в Сърбия продължават.
Шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заяви, че Сърбия може да отбележи по-голям напредък в преговорите за присъединяване, ако реализира реформи. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща наскоро предложи привеждането в съответствие с препоръките на Венецианската комисия да помогне за напредъка на процеса.
Зад тези публични изявления се крие по-нюансиран дебат.
Няколко служители на ЕС твърдят, че запазването на диалога с Белград е от стратегическо значение, въпреки демократичните недостатъци на Сърбия и отказа ѝ да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия.
От гледна точка на ЕК, прекъсването на връзките може да отслаби влиянието на ЕС в Западните Балкани и да отчужди страна, считана за ключова за регионалната стабилност.
Този подход обаче далеч не се споделя от всички.
Говорител на ЕК потвърди пред Euronews, че изпълнителният орган е изпратил информационна бележка до държавите-членки, в която обяснява защо приема, че последните стъпки на Сърбия биха могли да обосноват отварянето на Клъстер 3.
За някои дипломати признаването на последните реформи в Сърбия би утвърдило принципа, че страните кандидатки се възнаграждават, когато изпълняват препоръките на Брюксел и Венецианската комисия.
Дипломат от ЕС изтъкна, че ако не се признае видимият напредък, има риск Сърбия да се превърне в "следващата Северна Македония" - страна, която получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2005 г., но амбициите ѝ за присъединяване много пъти са били осуетявани, въпреки предприетите реформи.
Други обаче не са убедени.
Няколко дипломати заявиха пред Euronews, че макар отмяната на законите за съдебната система да е положителна стъпка, тя не решава по-широките проблеми, свързани с върховенството на закона, демократичните институции и независимостта на съдебната система.
Oтмяната просто е върнала Сърбия в изходна позиция, смята дипломат. Друг изтъкна, че реформите по Клъстер 1, обхващащи основните елементи на процеса на присъединяване, включително върховенството на закона, остават истинският тест за това дали Белград е готов да постигне значителен напредък.
Дебатът илюстрира основната дилема, пред която е изправен Брюксел в момента: дали постепенните реформи трябва да бъдат възнаградени, за да се задържи Сърбия в орбитата на Европейския съюз или това би могло да изпрати погрешен сигнал относно стандартите, които се очакват от страните кандидатки.
Редица дипломати заявиха, че дискусиите по Клъстер 3 не могат да бъдат разгледани отделно от опасенията относно Клъстер 1 - частта, която обхваща основните елементи на процеса на присъединяване, сред които върховенството на закона, независимостта на съдебната система и демократичните институции.
Много дипломати посочиха една поверителна оценка на Комисията, разпространена сред държавите-членки в началото на 2025 г., като я описаха като една от най-критичните оценки на напредъка на Сърбия през последните години.
Според дипломат това е най-лошата оценка на процеса на разширяване, която са виждали. Друг я определя като просто разрушителна.
Аргументът им е ясен: Сърбия не може да постигне напредък по икономическите глави, ако продължава да се бори с фундаменталните проблеми, които стоят в основата на процеса на присъединяване.
„Отмяната на законите е добре дошла. Но това не означава, че Сърбия изведнъж е готова да продължи напред. Това просто връща страната там, където беше преди", посочва дипломатът.
Други обаче виждат последните събития по различен начин.
Двама души посочиха, че решението на Белград да отмени съдебните реформи показва, че правителството е готово да се съобрази с препоръките на Брюксел и Венецианската комисия - точно такъв вид поведение, което процесът на разширяване има за цел да насърчи.
Това несъгласие отразява по-широк въпрос, пред който е изправен ЕС: дали страните кандидатки трябва да бъдат възнаграждавани за постепенен напредък, дори когато по-дълбоките структурни проблеми остават нерешени.
Изтекла версия на становището на Комисията се подчертават продължаващите недостатъци в независимостта на съдебната система след приемането на януарското законодателство.
В него се посочва, че Сърбия трябва да приложи препоръките на Венецианската комисия, като без забавяне отмени или съществено измени законодателството - стъпка, която Белград вече е предприел.
Документът обаче отбелязва и по-широка поредица от проблеми, които се простират далеч отвъд съдебната система.
В него се посочват недостатъци в демократичното управление и се споменава вълната от антиправителствени протести, последвала срутването на навеса на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души.
В съобщението се отбелязва, че безопасността на демонстрантите не винаги е била гарантирана, и се посочват няколко случая на насилие по време на протестите. В него също така се изразява загриженост относно темпото на разследванията по катастрофата, като се посочва, че разследванията за корупция са били затруднени поради липса на съдействие от страна на полицията.
„Срутването и липсата на напредък в разследванията продължават да подхранват усещането за липса на отчетност и прозрачност в инфраструктурните и строителните проекти на правителството", се посочва в документа.
Констатациите до голяма степен отразяват доклада на Комисията за разширяването от 2025 г., в който се прави изводът, че Сърбия е постигнала само "ограничен напредък" в ключови области, включително върховенството на закона, усилията за борба с корупцията и намаляването на държавната намеса в икономиката.
Въпреки това дори сред държавите-членки няма единодушно мнение за това как тези констатации трябва да повлияят на процеса на присъединяване.
Дипломат от една от големите държави-членки на ЕС заяви, че през последните седмици са наблюдавани "положителни развития" в Сърбия, а друг посочи, че ще оцени положително всяка препоръка от Комисията за напредък по Клъстер 3.
По-предпазливи остават други, които твърдят, че Сърбия все още не е показала траен напредък по реформите, които са в сърцевината на процеса на присъединяване.
Изявлението на Вучич, че има намерение да се оттегли, добави още едно ниво на несигурност към и без това деликатния дебат в Брюксел.
56-годишният политик, който доминира в сръбската политика от повече от десетилетие, заяви, че ще подаде оставка след изтичането на два президентски мандата. Той все още не е решил дали ще се кандидатира за премиерския пост, но настоя, че всяко решение ще бъде взето по прозрачен начин.
За служителите на ЕС това решение е важно, но не е задължително да доведе до коренни промени.
„Правилното функциониране на демократичните институции е в основата на процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС. Брюксел ще следи отблизо всички бъдещи избори, за да гарантира, че те са свободни и честни", заяви пред Euronews говорител на Комисията.
Експертите обаче предупреждават изявлението за оставката на Вучич да не се тълкува като доказателство за по-широко демократично развитие.
Антигона Имери, експерт по Западните Балкани в Центъра за европейски политически изследвания, заяви, че оставката трябва да се разглежда по-скоро като тактически политически ход.
„Това трябва да предизвика тревога", каза тя и изтъкна, че този ход в крайна сметка може да укрепи, а не да намали влиянието на Вучич.
Дипломат от ЕС в голяма степен се съгласи с тази оценка, като отбеляза, че в Брюксел няма големи очаквания политическата траектория на Сърбия да се промени коренно само защото Вучич напуска президентския пост.
Анализаторката Берта Лопес Доменеч от Европейския политически център смята, че това решение отразява както конституционната реалност, така и политическата стратегия.
След като постигна лимита от два президентски мандата, Вучич може вместо това да се кандидатира за поста на министър-председател, което ще му позволи да запази политическия контрол, като в същото време се представи като човек, който отговаря на исканията на обществото след месеци на антиправителствени протести.
„Той се представя като човек, който слуша народа. Но вече не може да се кандидатира за президент. Ставайки министър-председател, той би могъл да запази властта си", каза тя.
Лопес Доменеч твърди, че очевидното противоречие излиза извън рамките на вътрешната политика на Сърбия.
„Когато погледнем реториката, която той все още използва във вътрешната политика, тя продължава да е войнствена спрямо ЕС и приятелска спрямо Русия. Цялостната позиция не се е променила", каза тя.
За словенския евродепутат Владимир Пребилич, който е член на делегацията на Европейския парламент за отношенията със Сърбия, самото обявление не дава почти никакви гаранции, че демократичните стандарти ще се подобрят.
„Няма конкретен график, няма разпускане на парламента и, най-важното, няма гаранции за свободни и честни избори. Козметичната промяна в настоящата политическа конфигурация няма да промени нищо по отношение на пътя на Сърбия към ЕС, който на практика е в застой от 2021 г. насам", каза той.
Вместо това, според него, Брюксел трябва да се фокусира по-малко върху политическите изявления и повече върху условията, при които ще се проведат бъдещите избори.
„Това, от което Сърбия се нуждае от Европа, е ясен и недвусмислен сигнал, че сега са необходими свободни и честни избори, както и безусловна подкрепа за сръбските граждани и демократичното движение", посочи той.
Демократичният път на Сърбия е само една част от уравнението, пред което са изправени столиците на ЕС.
Отказът на страната да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, близките ѝ политически отношения с Москва и разширяващите се връзки с Китай продължават да усложняват преговорите за присъединяване.
Хърватският евродепутат Тонино Пикула, докладчик на Европейския парламент за Сърбия, наскоро предупреди, че докато страни като Черна гора и Албания са ускорили реформите си, в Сърбия се наблюдава „постоянно подкопаване на политическите права и гражданските свободи", съпътствано от отслабване на демократичните институции.
Той посочи също така, че ограниченото съгласуване на Белград с външната политика и политиката за сигурност на ЕС се превръща във все по-сериозен повод за загриженост за държавите-членки.
Вучич поддържаше тесни връзки с руския президент Владимир Путин през целия период на мащабната руска инвазия в Украйна.
Шефката на външната политика на ЕС Кая Калас публично критикува тези отношения, като постави под въпрос защо европейските лидери биха избрали да застанат на страната на Путин, докато Русия продължава войната си срещу Украйна.
За сръбските официални лица обаче Брюксел не винаги е прилагал едни и същи стандарти към всяка страна кандидатка.
За сръбските власти обаче Брюксел не винаги е прилагал едни и същи стандарти към всяка страна кандидатка.
Бившият министър-председател Ана Брнабич наскоро заяви пред Euronews, че Сърбия е изправена пред „двойни стандарти", като посочи препоръките за избирателна реформа, отправени от Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR).
„Ако погледнем към другите страни кандидатки, към които също има препоръки от ОДИХР за подобряване на условията за провеждане на избори, от тях не се изисква да изпълнят нито една от тях, а те вече са отворили всичките си клъстери", каза тя.
„Ние не се отказваме. Ще продължим да се борим, ще работим още по-усилено, но е важно да представяме не само планове, но и резултати."
Сръбският президент Александър Вучич каза днес, цитиран от БТА, че страните от Западните Балкани не са осъзнали до този момент важността на сътрудничеството помежду си и не е оптимист за бързото присъединяване към Европейския съюз на която и да е държава от региона, предаде белградската агенция Бета. Вучич подчерта, че не очаква Сърбия да се присъедини към ЕС в следващите пет години
„Възприемаха ме като песимист и предпазлив човек, но е очевидно, че имах право. Не мисля, че ЕС ще може да вземе в следващите няколко години решение за разширяване, но това не означава, че не трябва да ускорим европейския си път, да провеждаме реформи", посочи Вучич на конференция на председателите на парламентите на страните кандидатки за членство в ЕС, която се провежда в Белград.
Той допълни, че е безсмислено за Сърбия да стане страна членка, ако и Северна Македония и Босна и Херцеговина не са страни членки.
„Вярвам, че съществуват неща, които са дори по-важни от мечтата за приключването на нашия европейски път и процеса по присъединяване към ЕС, защото знам, че в следващите една, две, три, четири или пет години няма да бъдем пълноправни членки на ЕС", подчерта Вучич, цитиран от ТАНЮГ. „Ние продължаваме да нямаме свободно движение на хора, стоки, капитал и услуги, дори тук в региона. Смесени сме и голяма част от населението ни е живяло в една обща държава. Все пак още не сме се освободили от разликите и конфликтите от деветдесетте години. Изключително важно е да осъществяваме всеки вид сътрудничество със страните, които са на европейския път".
Конференцията на председателите на парламентите на страните кандидатки за членство в ЕС започна днес в Белград. Сред участниците са председателите на парламентите на Сърбия и Украйна, които инициират събитието, както и представители на парламентите на Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Грузия и Молдова.
