Посланиците на държавите членки на Европейския съюз в Комитета на постоянните представители (COREPER) не одобриха отварянето на Клъстер 3 от преговорите за членство на Сърбия. Решението е взето на заседание в Брюксел. Това съобщава сръбското издание Savremena politika, като се позовава на дипломатически източници.
По информация на изданието осем държави членки са се обявили против даването на зелена светлина за следващ етап от присъединителния процес. Сред тях са България, Нидерландия, Белгия, Хърватия, Швеция, както и трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва.
Според дипломатическите източници основните възражения са свързани с недостатъчния напредък на Сърбия в областта на върховенството на закона и ограниченото ѝ съгласуване с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително отказа на Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия.
Очаква се въпросът да бъде разгледан отново на следващото заседание на COREPER идната седмица, както и на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси на 14 юли. По данни на Savremena politika обаче към момента няма индикации, че държавите, които се противопоставят на решението, ще променят позицията си.
По-рано този месец Европейската комисия препоръча отварянето на Клъстер 3, като аргументира позицията си с постигнатия от Белград напредък по част от реформите, въпреки че ключови политически критерии все още не са изпълнени изцяло. Основание за препоръката са информационна бележка на Комисията и документ, изпратен от сръбското правителство до държавите членки на 3 юли.
По време на дебат в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че последните реформи на сръбското правителство са мотивирали Европейската комисия да препоръча отварянето на клъстера. Тя посочи напредък в изпълнението на препоръките на ОССЕ/СДИПЧ (ODIHR) и определи предприетите стъпки за сформиране на нов състав на Регулаторния орган за електронни медии (REM) като окуражаващи.
Част от европейските дипломати виждат в действията на Сърбия доказателство за готовност да изпълнява препоръките на Брюксел и настояват постигнатият напредък да бъде насърчен. Други обаче подчертават, че отмяната на законите не решава основните проблеми, свързани с върховенството на закона, независимостта на съдебната система, корупцията и демократичните институции.
Допълнителна несигурност внася и намерението на президента Александър Вучич да се оттегли след края на мандата си, като анализатори предупреждават, че това може да се окаже политически ход за запазване на влиянието му чрез премиерския пост. Междувременно отказът на Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия и близките ѝ отношения с Москва и Китай продължават да пораждат резерви сред редица европейски столици.
Самият Вучич заяви, че не очаква Сърбия да стане член на ЕС през следващите пет години, като подчерта, че разширяване на Съюза в близко бъдеще е малко вероятно. Въпреки това той заяви, че Белград ще продължи реформите и европейския си курс, като едновременно с това постави акцент върху необходимостта от по-тясно сътрудничество между страните от Западните Балкани.
