България е и сред държавите от Централна и Източна Европа, в които инфлацията се е ускорила най-рязко от края на 2025 г. Основната причина е поскъпването на горивата през първата половина на тази година, посочват от Института за инвестиционни анализи на UniCredit.
Банката очаква ценовият натиск постепенно да отслабне, ако доставките през Ормузкия проток се нормализират и международните цени на енергията се понижат. Въпреки това в България инфлацията в края на 2026 г. се очаква да бъде 5,35%, като по-висока ще е единствено в Румъния - 5,46%. През 2027 г. България вече може да се окаже с най-високата инфлация в региона - малко над 4%, при 3,99% в Сърбия и 3,34% в Румъния.
Слабото място на българската икономика е промишлеността. Ако производството през 2023 г. се приеме за 100, през 2026 г. индексът за България пада до 92,6. Това е най-ниският резултат сред всички държави. Полша достига 104,9, Хърватия - 103,4, Чехия - 101,5, а Словения - 101. Дори Германия, чиято индустрия от години е под натиск, има малко по-добър резултат от България - 93,2.
Подобна динамика означава по-слаб износ, по-малко поръчки за предприятията и ограничено търсене на нови мощности. Тя обяснява и защо икономическият растеж все повече зависи от потреблението, държавните разходи и европейските средства, вместо от производство и износ.
Точно европейското финансиране е един от основните положителни фактори за България. През 2026 г. очакваните плащания от европейските фондове, по плана за възстановяване и други програми, могат да достигнат 3,87% от БВП. Това може да подкрепи строителството, инфраструктурата и инвестициите през тази година. Рискът е, че при забавяне на проектите или загуба на средства част от очаквания растеж също няма да се реализира.
Другият предупредителен сигнал е състоянието на бюджета. UniCredit прогнозира дефицитът на България да нарасне от 3,5% от БВП през 2025 г. до 4,9% през 2026 г. По-голям недостиг в бюджета се очаква само в Полша - 6,53%, Унгария - 6,29%, и Румъния - 6,24%. Догодина се очаква дефицит от 3,8%. Държавният дълг ще се качи до 35,6% от БВП през 2027 г., но България остава сред най-слабо задлъжнелите страни в региона. През 2026 г. по-нисък дълг има единствено Босна и Херцеговина. За сравнение, задълженията се очаква да достигнат 77,6% от БВП в Унгария, 64,1% в Полша, 64% в Словения, 63,3% в Словакия и 62,7% в Румъния.
