След години без реален напредък по възстановяването на лифтовете на Витоша, Столичната община предприе конкретни действия за изграждането на нов кабинков лифт към Копитото. В същото време модернизацията на лифта в Мальовица остава блокирана въпреки обществената подкрепа и твърденията на инвеститора, че всички законови процедури са изпълнени.
Двата проекта имат една и съща цел – модерна, безопасна и устойчива планинска инфраструктура. Развитието им обаче показва колко различно може да бъде отношението към сходни инвестиции.
Столичната община поема инициативата за Витоша
Столичната община планира да изгради нов кабинков лифт, който ще върви успоредно на съществуващия, но от години неизползваем Княжевски лифт. Така трябва да бъде възстановен директният достъп от квартал Княжево до местността Копитото – една от най-посещаваните зони на Витоша.
Проектът предвижда новата долна станция да бъде разположена непосредствено до обръщалото на трамвай №5, което ще осигури удобна връзка с градския транспорт. Предвидена е междинна станция, а горната ще бъде в близост до сегашната станция на Копитото. Новото трасе ще бъде с дължина около 1253 метра, а капацитетът на кабинковия лифт ще бъде между 600 и 900 пътници на час.
Заместник-кметът по градско планиране арх. Любо Георгиев обясни, че собственикът на Княжевския лифт –„Витоша ски“ АД, не предприема действия за възстановяването му, но същевременно не позволява съществуващото трасе да бъде използвано от друг инвеститор. Затова общината предлага изграждането на изцяло ново трасе, успоредно на старото, като ще учреди сервитут в своя полза.
По думите му вече се проучват съвременни технологии, които позволяват кабинките да преминават над дървесната растителност, така че да се сведе до минимум въздействието върху природата. Предстои изготвянето на технически проект.
От "Витоша ски" обаче многократно са казвали, че Законът за горите не позволява подмяната на лифтове в природни и национални паркове, защото могат да се използват само старите стълбове и стъпки, които са отпреди повече от 70 години. Това е пречка да подменят съоръженията в планината, тъй като новите лифтове и влакове са с по-различни технологии и модели.
Освен новия кабинков лифт, общината планира и подмяната на неработещия ски влек „Заека“ („Алеко-1“), който е държавна собственост и не функционира от години. Той е към Министерството на младежта и спорта. Общината иска той ще бъде заменен със съвременен седалков лифт, а трасето му ще бъде удължено, така че да достига по-близо до синята писта в района на „Алеко“. Това обаче е проблем, защото първо влекът трябва да бъде изваден от Министерството на младежта и спорта и да бъде преобразуван в частна държавна собственост или да бъде прехвърлен на Столична община.
Предложенията вече са разгледани от комисията по околна среда към Столичния общински съвет и предстои да бъдат гласувани от общинските съветници.
Мальовица – модернизацията остава блокирана
Докато за Витоша се чертае конкретен план за възстановяване на лифтовата инфраструктура, модернизацията на лифта в Мальовица остава спряна.
Проектът предвижда изграждането на нов четириседалков лифт, който да замени остарялото съоръжение и да осигури по-безопасен и удобен достъп за туристи, скиори и планински спасители. Според инвеститора всички необходими разрешителни са били получени и законовите процедури са спазени, но строителството беше преустановено и се превърна в предмет на административни спорове.
В подкрепа на проекта публично застанаха туристически дружества, спортни клубове, треньори, родители, представители на местната общност и общински съветници. По време на Националния туристически фестивал на Българския туристически съюз десетки организации призоваха модернизацията да бъде довършена, тъй като без нова инфраструктура бъдещето на Мальовица като център за планински туризъм, алпинизъм и ски е поставено под въпрос.
Нужни са еднакви правила
Казусите с Витоша и Мальовица показват, че България има спешна нужда от ясна и последователна политика за развитието на планинската инфраструктура. Необходима е спешна промяна в Закона за горите, която да позволи изграждането на лифтове и инфраструктура в планинските курорти.
Витоша години наред остана без работещи лифтове, а сега общината търси решение чрез изграждането на нови съоръжения. В Мальовица, където също се предвижда модернизация, проектът е спрян въпреки широката обществена подкрепа.
И в двата случая става дума за инвестиции в безопасността, устойчивия туризъм и развитието на зимните спортове. Именно затова възниква логичният въпрос – защо проекти със сходни цели получават толкова различно институционално отношение?
Ако България иска да развива модерни планински курорти и да бъде конкурентна на останалите европейски държави, модернизацията на лифтовете трябва да се оценява по прозрачни, предвидими и еднакви правила – независимо дали става дума за Витоша, Мальовица или друга българска планина.
