Стотици българи прекарват уикендите си нагазили в хладните речни води, увлечени от модерната „треска за злато“. Това, което в миналото е било препитание, днес е едно от най-бързо развиващите се хобита у нас. Според данни на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ), хиляди ентусиасти редовно излизат с легени и драги по поречията, надявайки се на големия удар, пише fakti.bg.
Доколко обаче е доходно това занимание, колко струва стартът в хобито и къде са най-богатите златни наноси в България към днешна дата?
Топ локации: Къде у нас реките крият злато?
България се нарежда сред най-богатите на разсипно злато територии в Европа. Ерозията непрекъснато свлича микроскопични частици от златните жили в планините и ги натрупва в речните наноси. Най-популярните дестинации за златотърсачите включват:
Източните Родопи: Районът около река Арда и нейните притоци (Крумовица и Върбица) се смята за най-богатия регион у нас.
Северозападна България: Река Огоста, заедно с притоците Дългоделска Огоста, Златица и Чипровска река, привлича стотици ентусиасти всеки месец.
Централна България: Река Осъм (особено в района на Севлиево) и река Росица крият сериозен потенциал.
Витошкият регион: Река Палакария също е сред редовно претърсваните локации от софийските любители.
Имат ли успехи ентусиастите?
Повечето практикуващи споделят в специализираните платформи, че дейността е по-скоро форма на активен туризъм и хоби, отколкото сигурен начин за забогатяване. За един ден средностатистическият златотърсач успява да промие между няколко десети от грама до половин грам златен прах (т.нар. златинки).
Снимкa: Shutterstock
Понякога обаче късметът се усмихва на упоритите. При добри геоложки познания – например промиване в цепки на скали или под големи речни завои – могат да бъдат открити и по-едри самородни късове. Въпреки това, за да се натрупат сериозни количества, се изискват стотици часове тежък физически труд.
Какво оборудване е необходимо и колко струва? (Актуални цени към 2026 г.
Първоначалната инвестиция за навлизане в хобито не е висока и е напълно достъпна. Пазарът в България вече предлага специализирани магазини, където цените на базовото оборудване варират според качеството:
Златотърсачески леген (тава): Основният инструмент от пластмаса със специални канали за улавяне на тежкия златен прах. Цена: 13 – 30 евро.
Сита и лопати: Използват се за отсяване на едрите камъни от речния чакъл преди промиване. Цена: 15 – 35 евро.
Улей (драга) за промиване: Преносимо съоръжение, което се поставя в речното течение. Водата сама отмива леките материали, а златото остава в гумените стелки. Цена: 60 – 175 евро.
Водоустойчива екипировка: Гащеризони (уейдърси) и гумени ботуши за часовете, прекарани в студената вода. Цена: 40 – 100 евро.
Металдетектор: Специализираните импулсни апарати за злато са по-скъпи, но помагат за откриване на по-едри късове по сухите тераси. Цена: 300 – 1300 евро.
Законно ли е да пресяваме речните корита?
Ръчното промиване на самородно злато в България е напълно законно. Според чл. 2, ал. 2, т. 2 от родния Закон за подземните богатства (ЗПБ), разпоредбите и рестрикциите на закона не се прилагат за дейности, свързани с „добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване“.
Това означава, че не се изискват специални разрешителни, концесии или лицензи, стига да се спазват следните три златни правила:
Без тежка техника: Абсолютно забранено е използването на багери, фадроми или промишлени помпи. Допустими са единствено ръчни инструменти и малки любителски драги.
Забранени зони: Не се разрешава промиване на територията на национални и природни паркове, резервати, както и в непосредствена близост до хидротехнически съоръжения (мостове, язовирни стени).
Опазване на околната среда: Търсачите са длъжни да не замърсяват водата и да не изземват наносни материали в индустриални количества.
Занимаващите се с металдетекция обаче трябва да бъдат внимателни да не навлизат в границите на регистрирани археологически паметници на културата, което е престъпление по Наказателния кодекс.
