Европа се затопля изключително бързо, а горещините на континента стават все по-сериозен проблем. Това коментира за bTV климатологът проф. Георги Рачев, позовавайки се на данни на климатичната служба „Коперник“.
По думите му първите два месеца на лятото са сред най-горещите, регистрирани в Западна Европа. Средната температура е достигнала 21,62 градуса, което е значително над предишния рекорд от 2022 г. – 21,34 градуса.
„Ние сме изключително, изключително бързо затоплящ се континент“, заяви Рачев.
Той подчерта, че разлика от две десети от градуса може да изглежда малка, но за средната температура на цял континент тя е много значима.
Климатологът отбеляза и рекордното затопляне на Световния океан, който заема около две трети от повърхността на Земята. По-топлият океан означава повече влага и енергия в атмосферата, което може да засили различни екстремни метеорологични процеси.
Докато Западна Европа преживява необичайно горещ юли, България остава в периферията на най-силните горещини. По думите на Рачев днес и утре може да бъдат сред най-топлите дни през август, с температури до 37–38 градуса на места. След 18–19 август се очаква известно понижение, но впоследствие отново са възможни стойности от 37–38 градуса.
Жегата вече има и сериозни последици за земеделието в Западна Европа. Рачев посочи, че заради високите температури там са загубени десетки милиони тонове зърнени храни.
Горещото време и продължителният период без достатъчно валежи вече оказват влияние и върху водните ресурси. Особено притеснително е състоянието на Дунав, чийто дебит продължава да намалява, а температурата на водата достига 26–27 градуса.
По думите на проф. Рачев това създава потенциален проблем за охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“. При Ново село вчера са измерени около 1440 кубически метра вода в секунда. Ако нивото се задържи ниско, количеството вода, което може да бъде използвано от централата, може да се окаже недостатъчно.
„Температурата на Дунава е изключително висока и се движи вчера между 26 и 27 градуса“, отбеляза климатологът.
Очакваните валежи в горното течение на реката могат да донесат известно подобрение, но не непосредствено. Сериозен валежен процес се прогнозира над Алпите и Австрия около 18–21 август, като там се очакват между 50 и 60 литра на квадратен метър. Водата обаче ще достигне българския участък от Дунав едва около 24–25 август.
Това означава, че до тогава ниското ниво на реката може да остане проблем за енергетиката. Рачев посочи, че ситуацията не засяга само България – засегнати са и други електроцентрали по течението на Дунав, включително АЕЦ „Пакш“ в Унгария и румънски централи.
Според проф. Рачев проблемът вече не е толкова в абсолютните температурни рекорди, колкото в продължителността на горещите периоди. „Периодът на задържането на тези високи температури става все по-дълъг и по-дълъг“, коментира той.
В България през следващите дни времето ще остане предимно слънчево и горещо. На места са възможни краткотрайни валежи с гръмотевици, както и градушки. Заради високите температури специалистите препоръчват прекарване на възможно повече време в климатизирани помещения и избягване на продължително излагане на слънце в най-горещите часове.
