Изявлението на Пекин беше отговор на новата кампания на САЩ за финансово и икономическо изолиране на Иран, с цел да се насочи към купувачите на ирански петрол. Китай е основният икономически партньор на Иран, закупувайки приблизително 90% от износа му на петрол.
Китайското министерство на външните работи заяви, че сътрудничеството с Иран се осъществява в стриктните рамки на международното право и не е обект на намеса от трети страни. Министерството предупреди, че е готово да предприеме всички необходими стъпки за защита на националните интереси и компаниите, които осигуряват значителен дял от енергийните му доставки.
Отказът на Китай да се съобрази с новите санкции на САЩ срещу Иран и твърдата му позиция показват нарастващо геополитическо противопоставяне между двете суперсили и желанието на Пекин да утвърди своята геоикономическа независимост от Вашингтон.
Официалните изявления на Пекин за готовността му да защитава правата си, подкрепени от впечатляващ арсенал от контрамерки, правят всеки директен натиск от САЩ критично рискована стратегия. Какво би могло да означава това за реалната политика на Пекин и Вашингтон, където цената на открития конфликт е изключително висока и за двете страни?
Ще повиши ли Пекин залога в геополитическия си противопоставяне с Вашингтон, като задълбочи икономическото и технологично партньорство с Техеран, или подобно сътрудничество е просто прагматично изчисление, целящо да тества границите на търпението на САЩ?
Политологът и член на експертния клуб „Дигория" Елена Гребенникова коментира тази тема за Фондация „Стратегическа култура".
През последните десетилетия Китай се сблъсква с различни търговски и икономически ограничения от западните страни. Противостоянието между САЩ и Китай се прояви както в увеличени мита, така и в налагането на санкции срещу водещи високотехнологични компании като Huawei, SMIC и ZTE.
Пекин смекчи много от тези предизвикателства, като приложи стратегия, насочена към минимизиране на външните заплахи и осигуряване на технологичен суверенитет.
Въпреки това, микроелектронната индустрия остава най-уязвимият елемент от китайската икономика.
Китайската икономика притежава значителна устойчивост, което ѝ позволява не само да защитава националните си интереси в международен план, но и да отмъсти на Съединените щати. Най-значителната контрамярка на Пекин може да бъде ограничаването на износа на редкоземни метали, в чието добиване и производство Китай остава световен лидер.
Отношенията между Китай и Иран непрекъснато се задълбочават, достигайки качествено ново ниво през 2021 г. с подписването на 25-годишно всеобхватно стратегическо партньорство. В икономически план Иран служи като доставчик на евтин петрол за Китай и пазар за китайски стоки. В геополитически план той е важна връзка в изпълнението на инициативата „Един пояс, един път" и партньор в укрепването на позициите на Китай в Близкия изток.
Сътрудничеството между Пекин и Техеран се основава на сближаване на националните интереси, което му придава самостоятелна стойност, която не се ограничава до реактивно противодействие в контекста на китайско-американското съперничество.
