Днес, 31 август, изтича крайният срок, в който държавите членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да изпълнят реформите и инвестициите, заложени в националните им планове за възстановяване и устойчивост, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
С това Механизмът за възстановяване и устойчивост – водещият компонент на инструмента NextGenerationEU – навлиза във финалната си фаза. Окончателните искания за плащане трябва да бъдат представени до 30 септември, а всички плащания от Европейската комисия ще приключат до края на 2026 г.
Към днешна дата по Механизма са изплатени 440 млрд. евро, а до края на 2026 г. предстои да бъдат изплатени още до 133 млрд. евро. През оставащите месеци усилията ще бъдат насочени към надграждане на постигнатото и пълноценно реализиране на потенциала на NextGenerationEU.
България разполага с общо 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства по актуализирания План за възстановяване и устойчивост. Те са разпределени за 50 реформи и 51 инвестиции. Към февруари 2026 г. България е усвоила 53% от безвъзмездните средства – около 3,27 млрд. евро, като остават приблизително 2,5 млрд. евро.
През юли България получи четвъртото плащане по ПВУ в размер на 896 млн. евро. Очаква се и изплащането на задържани 109 млн. евро по третото искане за плащане. Сроковете по механизма са окончателни, а неизпълнението на заложените реформи може да доведе до загуба на средства.
Механизмът за възстановяване и устойчивост изигра ключова роля за смекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 и създаде условия за дългосрочния успех на ЕС. С налични до 573 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми той подкрепя държавите членки в укрепването на икономическата устойчивост и насърчаването на устойчивия растеж, ускоряването на зеления и цифровия преход в съответствие с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г., както и повишаването на конкурентоспособността чрез иновации, създаване на работни места и структурни реформи.
NextGenerationEU подкрепи икономическата активност в критичен момент, допринесе за запазването на безработицата на рекордно ниски равнища и ускори стратегическите инвестиции във възобновяема енергия, енергийна ефективност и чисти технологии.
Тези усилия укрепиха енергийната независимост на ЕС и помогнаха да се положат основите за по-добра защита срещу нестабилните цени на изкопаемите горива. Мащабното внедряване на възобновяеми енергийни източници и свързаните с него реформи, финансирани чрез националните планове за възстановяване и устойчивост, намалиха зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива и засилиха устойчивостта на Съюза спрямо външни сътресения.
NextGenerationEU показа също, че публичните инвестиции имат особено силен ефект, когато са съчетани със структурни реформи. Като обвърза финансирането с амбициозни национални програми за реформи и инвестиции, инструментът очерта модел за по-силен икономически растеж в ЕС, основан на устойчиво развитие, производителност и сближаване.
