На кинофестивала във Венеция беше представен документален филм за живота на мултимилионерът Илон Мъск. Режисьор на лентата е популярният американски режисьор Алекс Гибни. Близо четиричасовата продукция проследява живота и кариерата на родения в Южна Африка предприемач - от първите му успехи в Силициевата долина в началото на века до превръщането му в първия трилионер в света.
Variety определи филма като “безпощаден портрет“, а Deadline го нарече “унищожителен“, посочвайки, че той представя Мъск като “дребнав, нарцистичен, мегаломански настроен и жесток“.
Семейният живот
Някои от най-емоционалните моменти във филма са свързани с разказа на първата съпруга на Мъск - Джъстин. Тя си спомня отношенията им от времето, когато предприемачът започва да печели първите си милиони.
Пред камерата Джъстин се разплаква, докато говори за смъртта на първото им дете. Тя разказва още, че по време на сватбения им танц Мъск прошепнал в ухото ѝ: “Аз съм алфата в тази връзка“.
Предприемачът наричал нея и други свои партньорки “жени за разплод“.
Сред основните източници на режисьора е консервативната инфлуенсърка Ашли Сейнт Клер, от която Мъск има дете. Предприемачът е баща на най-малко 14 деца, поне толкова са известни.
Според филма след раждането на детето, Джаред Бърчъл, който управлява част от делата на Мъск, предложил на Сейнт Клер споразумение, което предвиждало първоначално плащане от 15 милиона долара и по 100 000 долара месечно в продължение на 21 години, ако тя никога не разкрива името на бащата.
Сейнт Клер отказала предложението и впоследствие се превръща в един от най-важните източници на Гибни.
Политическият прелом
Документалният филм свързва политическата трансформация на Мъск с пандемията от COVID-19 през 2020 г. Продукцията проследява пътя му от предприемач с по-скоро леви възгледи до един от най-влиятелните поддръжници на крайнодесни политически сили.
“COVID беше моментът, в който сякаш нещо превключи в съзнанието му“, казва във филма философът и бивш приятел на Мъск Сам Харис.
Приблизително по същото време най-голямото дете на предприемача предприема решава да преприема процедура за промяна на пола. Мъск по-късно определя случилото се като последица от „вируса на пробуденото съзнание“.
Като друг повратен момент е представено решението на тогавашния американски президент Джо Байдън да не покани Мъск на събитие в Белия дом, посветено на електрическите автомобили.
Мъск не участва във филма
Предприемачът отказал да разговаря с Алекс Гибни при започването на работата по филма. Впоследствие той обижда режисьора с остри квалификации в своята социална мрежа X.
Гибни, известен с документалния филм “Такси към тъмната страна“, използва генерирана с изкуствен интелект версия на гласа на Мъск, която прочита негови изказвания от предишни интервюта.
Режисьорът се опира и на разказите на бивши партньорки, приятели и бизнес сътрудници на предприемача. Авторите на филма признават, че всички те имат лични причини да бъдат критични към най-богатия човек в света.
DOGE и Тръмп 2.0
Финалната част на продукцията отправя остри обвинения срещу дейността на Мъск като ръководител на създадения за съкращаване на държавната администрация Департамент за правителствена ефективност (DOGE) при президента Доналд Тръмп. Мъск похарчи около 300 милиона долара в подкрепа на успешната предизборна кампания на Тръмп през 2024 г.
Авторите свързват съкращенията на американската помощ за чужбина, предприети от DOGE, с хиляди смъртни случаи. Във филма се твърди още, че Мъск използвал структурата, за да прекрати разследвания срещу себе си и да получи достъп до информация, която може да бъде полезна за компаниите му.
Гибни поставя въпроса какво е направил малкият екип от двайсетинагодишни компютърни специалисти на Мъск с данните, до които е получил достъп във федералните системи. Режисьорът предполага, че тази информация може да бъде използвана като оръжие в бъдеще.
Марс като “план Б“
В заключението си Гибни твърди, че Мъск вече е заложил изцяло на развитието на изкуствения интелект и е престанал да се тревожи от опасността технологията да доведе до изчезването на човечеството, защото разполага с резервен план.
Според режисьора стремежът на милиардера да изпраща хора до Марс и други планети с ракетите на SpaceX може да представлява доходоносна застраховка срещу евентуална загуба на контрол върху изкуствения интелект - но само за онези, които могат да си позволят да платят цената.
