Цените на горивата у нас вероятно ще продължат плавното си движение нагоре, като най-силен натиск се очаква при дизела. Шоково поскъпване обаче на този етап не се очаква. Това заяви Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация в студиото на „Здравей, България“.
От началото на месеца горивата в страната са поскъпнали средно с около 4,3%. Бензинът А95 се продава в диапазона 1,57–1,67 евро за литър, а дизелът – между 1,84 и 1,92 евро. Бенчев посочи, че тази сутрин е видял цена от 1,93 евро за литър дизел на една от бензиностанциите.
„Такава, за съжаление, е тенденцията, особено по отношение на дизела. Има недостиг в Европа, има недостиг и в света. В Съединените щати също не достига дизел. Когато има такива моменти, съвсем логично цените се движат нагоре“, обясни той.
По думите му напрежението ясно се вижда и на международните пазари. На спотовия пазар дизелът за незабавна доставка е с около 20% по-скъп спрямо доставка след два месеца.
Бенчев не очаква внезапен ценови скок, ако движението на международните пазари остане постепенно. По думите му петролът сорт Брент продължава да поскъпва плавно - от 105 долара за барел вчера до около 107 долара тази сутрин.
„Шокови поскъпвания не можем да очакваме. Ако нещата продължават така, вероятно ще видим още някакво плавно повишение, особено на цената на дизела“, прогнозира той.
Експертът коментира и сравнението с цените в Швеция. По думите му шведското правителство е решило временно да свали акциза до минималните за Европейския съюз нива и да намали наполовина ДДС върху горивата. Въпреки това дизелът там остава по-скъп от този в България. Подобни данъчни мерки са предприети и в Испания.
Според Бенчев евентуалното намаляване на данъци или въвеждането на компенсации е политическо решение, тъй като всяка подобна мярка означава по-малко приходи за бюджета.
Той посочи, че въпреки по-високите цени в момента няма сериозен спад в потреблението на горива в България. Затова не е убеден, че обща компенсация за всички потребители би била най-ефективното решение. Според него по-разумен вариант би била целева подкрепа за секторите, върху които високите цени на горивата оказват най-сериозен натиск.
„Това например са транспортните фирми, а и земеделските производители. По-целенасочена помощ винаги би била по-смислена“, каза той.
Бенчев изчисли, че за домакинство, което зарежда един или два резервоара месечно, сегашното поскъпване означава допълнителен разход от приблизително 5 до 12 евро. Значително по-големият проблем според него е отражението на дизела върху цялата икономика.
„Когато цената на дизела се отразява върху цената на всички стоки, защото ние ги превозваме с дизел, това създава проблем във всички сфери на икономиката“, подчерта експертът.
Бенчев обясни, че сравнението само на цената на петрола с тази през 2022 г. не дава пълната картина. По думите му оттогава условията за доставка са се променили съществено. Сред факторите той посочи значително по-високите застрахователни разходи за превози в Черно море заради войната в Украйна, ограничените източници за доставка и допълнителните рискови премии заради санкциите.
„Черно море вече не е онова, което беше тогава, защото сега застраховките са много по-високи поради военния конфликт в Украйна. Източниците на доставки са много по-малко“, заяви Бенчев.
Според него тези фактори са достатъчни, за да обяснят значителна част от разликата в крайната цена на горивата. Той подчерта, че тенденцията не е специфична единствено за България, а се наблюдава и на останалите европейски пазари. Представителят на БПГА предупреди, че дори геополитическото напрежение да отслабне, през следващите години европейските регулации също ще оказват натиск върху цените.
Като един от основните фактори Бенчев посочи бъдещото прилагане на европейската схема за търговия с емисии при горивата. По думите му тя ще създаде допълнителен разход върху всеки литър. Паралелно с това предстои увеличаване на дела на биогоривата от ново поколение, което също може да повиши крайната цена.
Според Бенчев европейският пазар изпитва недостиг, особено на дизел и керосин. Като една от причините той посочи затварянето на около 40 европейски рафинерии през последното десетилетие.
Допълнително напрежение създават ударите по руски рафинерии. Според него намаляването на руския преработвателен капацитет променя търговските потоци - количества, които преди са били изнасяни към Азия, вече липсват, което засилва международното търсене. „Украинските удари по руските рафинерии са част от проблема, защото разрушават капацитет“, коментира Бенчев.
По думите му от настоящата ситуация се възползват най-вече Съединените щати и Китай, които разполагат със значителен рафиниращ капацитет.
За България обаче експертът не вижда риск от физически недостиг на горива. Той заяви, че суров петрол за рафинерията е осигурен почти до края на ноември, а производството ѝ надхвърля вътрешното потребление.
„Рафинерията преработва два пъти повече дизел от необходимия и три пъти повече бензин от нужния за потреблението на територията на страната“, посочи Бенчев.
Той призова възможно най-скоро да бъде премахната забраната за износ на горива, тъй като в страни от региона има недостиг. Според него възможността за износ би позволила на българската рафинерия да работи при по-добро натоварване и ефективност. Бенчев предупреди и за състоянието на европейския газов пазар преди зимата. По думите му запасите в газохранилищата са на най-ниските си нива за този период от близо две десетилетия, като в някои държави запълняемостта е около 40%.
Той посочи и сериозното поскъпване на природния газ - от около 31 евро за мегаватчас в края на февруари до приблизително 81 евро в момента. За България ситуацията според него е значително по-благоприятна заради структурата на доставките.
„Ние сме в по-добра ситуация както по отношение на петрола, така и по отношение на газа, отколкото западната част на Европа“, заяви Бенчев.
Той обобщи, че към момента страната няма проблем нито с физическите доставки на петрол, нито с тези на природен газ.
Според Бенчев евентуално прекратяване на военните действия и успокояване на геополитическото напрежение няма автоматично да върне цените на предишните им равнища. Причината е, че част от енергийната инфраструктура е повредена, а международните вериги за доставка вече са променени. Затова дори при благоприятен сценарий нормализирането ще изисква време.
Според него при положително развитие петролът би могъл да се върне под 100 долара за барел и да се установи около 90 долара, което би позволило известно понижение на цените на горивата. Сериозно и незабавно връщане към старите ценови нива обаче не се очаква.
