Всяка стъпка по чакъла на стрелбището е придружена от металното дрънчене на изстреляните гилзи. Освен мишените, спомена за куршумите пазят и четири коли. По тях дошлите на обучение стрелят, за да разберат коя част от автомобила може да ги предпази и през коя проектилът минава.
От руска ръка обаче тук не е изстрелван куршум отпреди началото на ковид пандемията през март 2020 година, уверява Димитър Друмчев, шеф на базата за обучение “Алфа Метал”.
За полигона край село Междени, област Габрово, се разбра след публикацията на британския “Дейли Телеграф” от 9 септември. Текстът твърди, че западни бивши командоси подготвят руснаци за войната в Украйна. Вестникът се позова на разузнавателна оценка, изготвена за австралийските служби. Тя е дело на двама бивши командоси и действащ резервист. Според тях сред курсистите в базата има руснаци, включително активни военнослужещи. От компанията категорично отричат.
От 2020 г. центърът не е обучавал руснаци, не е провеждал курсове за руски организации и никога не е подготвял хора за войната с Украйна, казва Друмчев. И добавя, че данните за всички курсисти могат да бъдат проследени.
Теренът, на който е разположена базата, е бивше военно летище. Сред съоръженията му има трасе с препятствия и учебно селище за действия в ограничени пространства. Сгради, които могат да служат за офиси, банки, ресторанти и други, както и тунели изпълват терена за различни тактически занятия. Сред тях попадат пробив и влизане в сграда, евакуация или екипна тактика. В гората до селището има барака и други съоръжения, включително за нощуване. На стрелбището се провеждат и занятия, при които се пробва доколко може да се разчита на бронираните стъкла.
Обучение по действия в кола също е предвидено. Там се набляга на реакция при нападение, излизане от заплахата и стигане до безопасно място. За този курс обаче трябва предварителна подготовка с оръжие, а в програмата влизат поведението на куршума при преминаване през стъкло, как реагират различните части на колата при попадение и безопасното боравене с пистолет в тясното пространство на купето. След заключителното упражнение инструкторите обсъждат с курсистите какво е минало добре и какво – не.
Самото обучение следва строг график. Базовият курс за лична охрана продължава 14 дни. В учебното селище се упражняват влизане в сгради, евакуация и съвместни действия на екип. Когато задачата е лична охрана, в програмата е включено придвижване сред тълпа, работа с шофьора, избор на маршрут и резервен вариант. Друга част минава в зала - оценка на риска, планиране, професионална етика, ограниченията при употреба на сила и протоколът с клиента. Друмчев посочва, че съществува и британски стандарт за лична охрана без оръжие. Има и по-тесни програми - тридневен курс по първа помощ без изискване за предварителни медицински знания, и отделна подготовка за частни военни контрактори. В нея са предвидени охрана и съпровождане, ориентиране на терен, придвижване с автомобили и разговор за правните ограничения и общуването с местното население в страните, в които ще работят.
Всичко това се документира, казва Друмчев. Центърът води регистри за обученията, а отделен отчет има и за изстреляните патрони. Самите боеприпаси са на режим. Записва се колко се купуват, а при всяка стрелба се документира и кой колко е изгърмял. Проверки от службите имало и преди статията редовно, а не само след нея. “Те са част от работата”, казва Друмчев.
Затова посочва, че няма как да е имало руснаци. Те не можело да дойдат, без да оставят документна следа, която да привлече вниманието на службите. Най-малкото защото трябва виза и да се посочи по чия покана идва руснакът.
Друмчев добавя, че още преди публикуването на статията с колегите му отговорили на “Дейли Телеграф”. Поканили британските журналисти в базата - да се запознаят на място с работата, инструкторите и обучаващите се, но репортерите не дошли. Според него те можели да поискат информация и от българските служби, а в писмената си позиция след статията от “Алфа Метал” заявяват готовност да съдействат на компетентните институции за проверка.
Занятията са посочени в разузнавателната оценка на австралийските служби. Тя е от 2024 година. Именно на нея се базира текстът на британските журналисти. Тогава в базата имало австралиец, казва Друмчев, като се позовава именно на доброто документиране.
Обучавали се и украински военноинвалиди - някои с протези. Те пристигнали с документите за своя статут и искали да се преквалифицират за работа в цивилната охрана, обяснява Друмчев. Тези, които ще участват в самите бойни действия, се подготвят в Украйна, добавя той. Групата обаче говорела руски език. Затова от “Алфа Метал” допускат, че австралиецът може да ги е взел за руснаци.
Руският е само един от езиците, на които обучават в центъра. Друмчев дава пример с охраната на президента на Казахстан. Тя минала подготовката на руски. Преподава се и на английски, на испански, а система за превод в реално време позволява инструкторът да говори на български, докато курсистът получава указанията, да речем, на португалски.
Разнообразието не е само езиково. За две-три години през базата са минали над 700 души, около половината от тях - българи, посочва Друмчев. Сред чужденците преобладават граждани на ЕС и САЩ, но е имало и японци, аржентинци, петима-шестима австралийци, дори курсисти от Соломоновите острови. Най-натоварени са пролетта и лятото, през зимата групите оредяват.
За да акцентира върху връзките с Русия, “Дейли телеграф” споменава и партньорство с петербургската охранителна компания “Алфа Регион”. От “Алфа Метал” посочват, че са прекратили отношенията си с тях още през 2020 г. На сайта на руската компания обаче все още имат материали за сътрудничеството. Друмчев казва, че не може да ги задължи да махнат нещо от сайта си. Добавя, че до 2014-а действително е имал дружество, в което е бил партньор с руснак, както британската медия посочва, но то още тогава е прекратило дейността си. Когато за пръв път започва да се занимава с охрана, Друмчев едва ли си е представял, че ще го обвържат с тежката международна ситуация. Той напуска МВР през 1993 г., а от 1996-а се занимава с охранителна дейност. Създава своя фирма за охрана и почват да идват кандидати без нужната подготовка за работата. Налага му се първо да ги учи, а после да ги изпраща на задачи.
От обучението на собствения персонал постепенно стига до курсове и за други. През 2007–2008 г. организира практически семинари за хора от държавни и частни структури с инструктори от САЩ и Канада, а под патронажа на британското посолство минава и отделен семинар.
Днес чуждестранните инструктори са друг акцент в спора около базата. “Дейли Телеграф” се спира на обява за преподавател с опит в SAS - британските специални въздушни части. Тя била публикувана в LinkedIn. Друмчев обяснява, че действително търсил такъв човек, но не успял да намери. И изобщо не искал той да обучава руснаци, на каквито изводи навеждат от “Дейли Телеграф”. Посочва, че преди пандемията все пак имал преподаватели с опит в SAS.
Чуждестранните инструктори не са рядкост. На трудов договор в центъра работи украинец, а след пандемията те са преобладаващата част от преподавателите, посочва Друмчев. Преди е имало и латвиец на щат. Освен това се канят специалисти от различни страни, сред които Израел и САЩ. Броят им зависи от сезона. Избора обяснява с практическия опит, който могат да предадат.
Сред инструкторите по стрелба е рейнджърът Иван Михайлов, ходил на мисия в Кербала. При него правилата са железни. Не дава на хора, пили алкохол предната вечер, да стрелят, макар да са минали над 8 часа от последната чаша. Всяко обучение започва с мерките за безопасност, по време на занятията винаги има човек, който следи за спазването им, а инциденти досега не са имали, казва Друмчев.
Посочва, че много от записалите се на обучения за лична охрана са бивши полицаи или военни, дошли за преквалификация. Тя била нужна заради изискванията на бъдещия им работодател. Друмчев дава пример с бивш военнослужещ от 68-а бригада. Той искал да отиде да работи в охранителна компания в Ирак. Затова подготовката му трябвало да отговаря на условията точно на тази фирма. “Държавата не ти е зад гърба”, обяснява Друмчев разликата с частния сектор и защо трябва преквалификация. Освен това идвали и хора, които искали след това да се пробват във френския чуждестранен легион. Има и действащи полицаи и военни, които сами търсят допълнителни знания.
Български служби не са изпращали хора за организирано обучение при тях през последните две години. Наемали съоръженията и разчитали на свои инструктори.
Извън задължителната подготовка обаче се случвало по лична инициатива да идват полицаи и военни от България. Така имало няколо души, които се записали след 2 трагедии през 2022 година – убитите при удар от автобус с мигранти бургаски полицаи и граничаря, застрелян на турската граница.
Част от завършилите заминават на мисии към ООН, разказва Друмчев, други намират работа в частни военни компании, охраняващи нефтени платформи, летища и затвори.
След обученията някои се връщат за курсове от следващо ниво. Най-често това правят англичаните. Сред тях има хора, които идват през две години, за да подновят подготовката си, включително по безопасна работа с оръжие.
В момента няма курсове, но започват през октомври. В края на всеки се държи изпит. Издържалите получават документ за завършена подготовка, а останалите – че са присъствали на обучението.
