"Днес светът има нужда не само от диалог, но и повече доверие, повече отговорности и повече капацитет, за да работи заедно", заяви президентът Илияна Йотова в речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Преди Йотова от трибуната словото си произнесе и украинският лидер Володимир Зеленски, който благодари на всички страни, които "се застъпиха за Украйна". И предупреди, че руският президент Владимир Путин е готов да жертва стотици войници за всеки спечелен километър. "Избираме да не губим своята свобода", категоричен бе Зеленски.
По думите ѝ "човекът трябва да бъде в центъра на общия отговор - неговият живот, достойнство, права и възможности". А "това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и международното право, както и организация, която не само формулира принципи, но има силата и способността да ги отстоява".
"Това означава световен ред на правила от всички и за всички - за малките и големите държави, без двойни стандарти. България ще продължи да бъде постоянен защитник на този ред и на силна, ефективна и активна ООН", каза още Йотова. И допълни: "Трябва ООН да докаже, че може да действа, наред с това да обединява".
Йотова посочи, че Пактът за бъдещето дава важна посока, но тя трябва да бъде подкрепена от реална реформа. По думите ѝ Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят чрез по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. "България подкрепя разширяването му в двете категории членове, включително с поне още едно непостоянно място за групата на държавите от Източна Европа", обясни тя.
И определи инициативата "ООН80" като възможност организацията да стане по-ефективна, по-добре координирана и по-способна да изпълнява възложените ѝ мандати. "Но реформа без ресурси не е възможна", подчерта президентът и призова за предвидимо и устойчиво финансиране.
И благодари на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за отдадеността му към организацията и заяви, че очаква неговият наследник да има визията, смелостта и лидерството, необходими за възстановяване на доверието, преодоляване на разделенията и действие за промяна.
"Основното предизвикателство остава войната в Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия", каза още тя.
"Не е ли време да преосмислим европейската политика за сигурност? България, като държава членка на ЕС, повдига този въпрос и предлага да проведем дебат и за по-широката тема за бъдещето на следвоенна Европа", заяви Йотова.
Според нея "е крайно време конфликтът да бъде прехвърлен от военната сфера към политическата и дипломатическата".
И допълни: "Става дума за преговори, които изискват диалог и поне минимално доверие, подкрепено от подходящи гаранции".
"Съдбата на Украйна не може да бъде решавана без Украйна. Но Европа не може да бъде просто наблюдател - тя трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура на сигурността на континента след края на войната", каза още Йотова.
По думите ѝ Европа трябва да може да гарантира собствената си сигурност. Военната сигурност трябва да бъде допълнена от втори стълб - договорно-правен, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал води до повече сигурност, а не до нова надпревара във въоръжаването.
"За сигурността на Европа трябва да добавим към военната и икономическата сигурност силна дипломация", заяви още президентът.
"Би било безотговорно след края на войната в Украйна да не можем да предложим на европейските граждани нищо по-добро от нова и още по-лоша Студена война", каза Йотова. Тя призова за визия за времето след войната - "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност".
Йотова посочи, че сигурността и стабилността на Черноморския регион са неразделна част от националната сигурност на България във всичките й измерения.
"България вярва, че сигурността в Черно море е неразделна част не само от нашата национална сигурност. Проблемът с Черноморието прерасна от регионален в световен проблем", отбеляза още Йотова.
И поясни: "България иска да постигне споразумение със страните от региона за осигуряването на това Черно море да се превърне от зона с повишена заплаха в зона на споделена сигурност, на свободен транспорт, енергия, търговия. Зона, където различни религии и политически системи могат да съществуват заедно".
А за Близкият изток президентът посочи, че "има нужда от деескалация": "Не може да продължават хуманитарната криза и военното насилие в Газа. Искам да почета паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа. Той обаче успя да изпълни своята хуманитарна мисия".
"Имаме нужда от ефективно палестинско правителство. "Хамас" няма място в него, България осъжда терористичните актове на "Хамас" и призовава за тяхното разоръжаване. Трябва ни решение, при което Израел и палестинския народ могат да живеят заедно в мир и сигурност - това е единствения начин".
"А относно Иран - сигурността на търговски пътища, особено този пред Ормузкия проток, показаха глобалните измерения на проблема".
"България подкрепя безопасния международен морски транспорт и призовава за стриктно спазване на международното право".
"България подкрепя и свят без ядрени оръжия, който трябва да бъде постигнат с прагматични действия".
"Глобалните конфликти ни показаха нови опасности, например породената опасност, когато безотговорно се поразяват ядрени обекти". И допълни, че "Иран трябва да сключи дългосрочна ядрена сделка под наблюдението на МААЕ".
"Изкуственият интелект трябва да се развива според стриктните правила и човешко наблюдение, а Космоса трябва да остане място, където единствените мисии, които се изпълняват, са мирни и свързани с наука".
