С около 30 евроцента по-евтин е литър бензин в България спрямо средната цена в ЕС, а при дизела разликата е 22 евроцента. Въпреки поскъпването през последните седмици страната остава сред европейските пазари с по-ниски цени на горивата.
Според данните на Европейската комисия от 17 септември бензинът А95 у нас струва средно 1,62 евро за литър с данъците, а дизелът - 1,86 евро. Средните цени в ЕС са съответно 1,92 и 2,08 евро. При зареждане на 50-литров резервоар разликата е около 15 евро за бензина и 11 евро за дизела.
Натискът върху цените обаче е осезаем. В седмицата до 20 септември дизелът достига 1,95 евро за литър, а бензинът - 1,68 евро, според данни, цитирани от БТА. На месечна база увеличението е съответно 7,14% и 7,69%.
Това поскъпване не означава непосредствен недостиг. Към 3 септември в „Лукойл Нефтохим Бургас" са били налични около 50 хил. тона дизел - количество, което според Министерството на икономиката надхвърля потребностите на българския пазар. Стойността му е около 73,2 млн. долара. Няма данни за прекъсване на производството или снабдяването на вътрешния пазар.
На 8 септември Европейската комисия и координационната група по петрола също посочиха, че няма непосредствен проблем със снабдяването на ЕС. Търсенето на дизел и авиационно гориво се покрива чрез по-високо производство в европейските рафинерии и алтернативни доставки, а търговските и аварийните запаси са достатъчни.
Международният пазар на готовите горива обаче остава под натиск. През юли глобалният рафиниращ капацитет е бил с около 5 млн. барела дневно под равнището от предходната година. Износът на дизел от Русия, Близкия изток и Азия е намалял с около 1,3 млн. барела дневно - приблизително една пета от световната морска търговия с дизел.
Затова цената на суровия петрол Brent не показва сама по себе си как ще се движи цената на колонката. Между барела и литъра гориво стоят преработката, транспортът, застраховането, съхранението и търговските разходи, както и данъците. Бензинът и дизелът имат и отделни пазари: когато предлагането на готов продукт намалее, той може да поскъпне дори при относително стабилна цена на суровината.
За сравнение между държавите е важно да се отделя крайната цена за потребителя от цената на самия нефтопродукт преди данъчно облагане. В седмицата до 24 септември дизелът в България без данъци струва 1,27 евро за литър - сред най-ниските равнища в ЕС.
Разликите се виждат и при съседните пазари. На 17 септември бензинът в България е 1,62 евро за литър срещу 1,64 евро в Словения, 1,71 евро в Унгария, 1,74 евро в Хърватия, 1,89 евро в Румъния и 2,16 евро в Гърция. При дизела българската цена е 1,86 евро. В Словения тя е 1,85 евро, в Хърватия и Унгария - 1,92 евро, а в Румъния - 2 евро.
Сравнението с миналата година също изисква внимание. През 2025 г. на българския пазар са постъпвали значителни количества дизел, произведен в трети държави от руски суров петрол. От 21 януари 2026 г. ЕС забрани вноса на нефтопродукти, произведени в трети държави от руски суров петрол, с предвидени изключения. Това промени структурата на предлагането, особено при дизела.
За България значение има и работата на рафинерията в Бургас. Местното производство е важна част от снабдяването, но не изолира пазара от международните цени. При затруднени доставки алтернативният внос може да бъде по-скъп заради транспорта, застраховането и наличните количества. За непрекъснатата работа на рафинерията са нужни и достатъчно оборотни средства за покупки на суров петрол, преработка и поддържане на запаси.
Като обект от критичната инфраструктура, „Лукойл Нефтохим Бургас" трябва да поддържа значителна ликвидност. Това е особено важно при волатилен пазар, когато цените и условията за доставки се променят бързо, а рафинерията трябва да осигурява непрекъснатост на производството и снабдяването.
Правителството обяви на 18 септември пакет от мерки за над 300 млн. евро. Той е насочен към уязвими домакинства, обществения, училищния и медицинския транспорт, земеделските производители и други стратегически сектори. Комисията за защита на конкуренцията проверява сигнали за необосновано увеличение на цените на бензиностанциите.
На 23 септември парламентът отмени временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти, като запази изискването вътрешното снабдяване на България да има приоритет. Решението засяга управлението на наличните количества и използването на производствения капацитет.
Цените се повишават и натискът върху потребителите е реален. Засега обаче данните сочат, че снабдяването продължава, в рафинерията има налични количества, а цените остават в долната част на европейската скала. Как ще се движат нататък, ще зависи не само от котировките на суровия петрол, а и от предлагането на готови горива, логистиката и разходите по веригата на доставка.
