Тленните останки на цар Самуил се връщат в България. Това съобщи бившият премиер Кирил Петков във фейсбук, позовавайки се на материал в гръцкото издание „Нафтемборики".
Тленните останки на цар Самуил са открити през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в базиликата „Свети Ахил" в Малкото Преспанско езеро.
Искането на София за връщането им не е ново. То многократно е било обсъждано между двете страни през изминалите десетилетия, без обаче да се стигне до окончателно решение. Въпросът отново беше поставен през 2022 г., по време на управлението на кабинета на Кирил Петков.
От години между двете държави стоят нерешени редица въпроси, свързани с връщането на църковни съкровища, ръкописи и реликви, отнети от манастири в Северна Гърция по време на двете световни войни. И сега, за да се осъществи прехвърлянето на останките на цар Самуил у нас, беше нужно и съгласието на Гръцката православна църква.
Ето и пълната статия на гръцкото издание "Нафтемборики", публикувана в превод в профила на Кирил Петков:
Ход със силна символика затваря цикъл, който отвори в гръцко-българските отношения през 2022 г. По това време българският министър-председател Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев се стремяха към очевидно по-тясно сътрудничество с Атина, с фокус върху енергетиката, електрическите връзки, логистиката, пристанищата и инфраструктурата.
В края на краищата, това беше периодът на енергийната криза, когато София и Атина се оказаха в много по-тясно сътрудничество и на чисто практическо ниво.
На заден план обаче двамата български политици повдигнаха и въпрос с особена историческа тежест: връщането в България на тленните останки на цар Самуил.
Въпросът беше повдигнат отново на най-високо политическо ниво, като гръцката страна се нуждаеше, наред с други неща, от съгласието на Гръцката църква, за да може прехвърлянето да се осъществи.
Почти пет години по-късно тази инициатива изглежда е на път да приключи: до седмицата се очаква гръцкото правителство да предаде тленните останки на цар Самуил в България.
Във всеки случай изглежда, че инициативата на Петков най-накрая се отплати, макар и със закъснение, по въпрос с особена символична и историческа тежест за българското обществено мнение.
