Фиктивната хоспитализация може да представлява документна измама по смисъла на наказателното право, коментира пред бТВ специалистът по медицинско право Мария Петрова по повод акцията на икономическа полиция в две болнични отделения.
По думите ѝ до нея редовно достигат сигнали както от пациенти, които смятат, че са нарушени здравноосигурителните им права, така и от лекари, обвинявани в неправомерно отчитане на дейности пред НЗОК.
„Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама“, посочи Петрова. Тя обясни, че при подобна схема може да се съставят или използват документи с невярно съдържание, чрез които да бъде получена финансова облага за лечебното заведение.
Според нея подобни нарушения трудно биха могли да бъдат извършвани единствено от началник на клиника или отделение. Петрова постави въпроса и за обхвата на предполагаемите нарушения, тъй като по публично разпространената информация става дума за период от около четири години.
Юристът описа няколко възможни механизма. В единия случай пациент може изобщо да не е бил в болницата, но документално да фигурира като хоспитализиран с определена диагноза и лечение. В друг случай пациентът действително може да е посетил лечебното заведение, но извършените медицински дейности да не са налагали хоспитализация.
По думите ѝ съществува и възможност за свръхдиагностициране и лечение, при което се отчита по-скъпа клинична пътека, без това да отговаря на реалното състояние на пациента.
„Механизмите и възможностите чисто практически са много. Какво е разследвано и всъщност какво ще бъде доказано е съвсем друг въпрос“, подчерта Мария Петрова.
Тя постави и въпроса дали при нарушения, продължили години наред, е възможно да не са били установени по-рано от контролните органи. Петрова заяви, че от публично достъпната информация вижда „интересни съвпадения“ между предполагаемия период на нарушенията и кадрови промени в болницата и други институции. Тя обаче подчерта, че ако бъдат повдигнати обвинения, те трябва да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.
Според специалиста по медицинско право пациентите също имат роля в контрола на системата. Тя призова хората да проверяват електронните си здравни досиета и да сигнализират, ако открият медицински дейности или хоспитализации, които не са им били извършвани.
Петрова обаче е категорична, че контролът не може да бъде оставен единствено на пациентите.
„Пациентът не е единственият, който може да осъществи контрол. Тук трябва да се намеси държавата“, каза тя.
По думите ѝ предстои да стане ясно дали след акцията ще бъдат повдигнати обвинения и какви доказателства ще бъдат събрани в хода на разследването. Тя изрази и опасение, че при разследване, обхващащо толкова дълъг период и голям брой хора, съществува риск в крайна сметка да се окаже „много шум за нищо“.
