Българската православна църква и миряните у нас почитат паметта на преподобна Параскева-Петка Епиватска, наричана от народа ни Света Петка Българска. Петковден е един от най-големите есенни празници, който в народните вярвания бележи края на топлото време и началото на зимния цикъл.
Света Петка е живяла през XI век и е родена в град Епиват, на брега на Мраморно море. Още от ранна възраст тя избира аскетичния начин на живот и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. Според преданията, малко преди смъртта ѝ, ангел Господен ѝ се явява и ѝ заповядва да се завърне в родния си град, където скоро след това предава духа си.
Мощите на светицата имат дълга и бурна история, която ги свързва неразривно с България. След като са открити чудодейно, те първоначално са пренесени в Цариград. През 1238 г. българският цар Иван Асен II ги пренася тържествено в столицата Търново, където те остават близо два века и се превръщат в символ на небесната закрила над българския народ. След падането на България под османска власт, мощите са преместени във Видин, след това в Белград и Цариград, а от 1641 г. до днес почиват в румънския град Яш.
В българския фолклор Света Петка се смята за покровителка на жените, родилките и домашния уют. Петковден традиционно се приема за край на активния земеделски сезон – прибира се реколтата, приключва есенната сеитба и се пускат стадата в кошарите.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Пеньо, Паруш и техните производни.
