Български фермерски съюз призовава големите търговски вериги да осигурят за 6 месеца свободен достъп на земеделските производители и преработвателите до щандовете в магазините. Целият спад на спекулацията и прескачането на търговските посредници. Това предлага Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз. В момента веригитите искат такси, за да влязат българските производители и преработватели в тях. „Призоваваме ги да махнат таксите за 6 месеца и да видим дали ще паднат цените, а през този период да позволят на фермерите и преработвателите да доставят директно стоката си до складовете им“, каза Георги Стоянов. Става въпрос за зеленчуци, плодове, туршии, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други стоки.
В България земеделското производство намалява загубата на директен достъп до пазара и също така заради силния внос. Според Георги Стоянов държавата трябва да насочи усилията си към функционирането на пазара, а не към отделни кампании за намаляване на цените. "Трябва да бъде подредена цялата структура на търговията, тя не може да произведе конкурентни цени. Отидете на който и да е пазар в София и вижте колко много празни сергии има. Това означава, че производителите не продават директно на потребителите, а минават през посредниците. В крайната сметка потребителите купуват скъпо, а производителите получават малко за труда си. Очевидно има нещо, което ги прави от пазара – дали са с високи наеми, административни тежести или друго“, коментира Георги Стоянов.
Разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става все по-трудна, каза Георги Стоянов. Според него не е достатъчно стопаните само да произведат добра суровина. Ако те не участват в следващите етапи – съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън тези стопанства, каза той. По думите му фермерите трябва да изградят работещи партньорства, които да гарантират на производителя по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.
България има капацитет за производство на повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос, произвежда Георги Стоянов. Затова според него фокусът трябва да започне от вътрешния пазар чрез планиране на обемите, осигуряване на постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка в тази посока той посочи концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове, което е инициатива на БФС.
По-младите фермери рекламират продукцията си във Facebook или TikTok, където публикуват клипчета от процеса за гледане на растенията или животните. Те успяват да привличат кленти, които виждат, че продуктите им са полезни и качествени, искат да се докоснат до тях и след като опитат, се убеждават в това. Но фермерите, които се позиционират в дигиталното пространство, засега са единични случаи, а не масова практика, посочи Георги Стоянов. Става въпрос за малки стопанства, основно от семеен тип.
Повечето земеделци разчитат на реални срещи с крайните клиенти като фермерските изложения. Когато бизнесът е голям, той разчита на по-големи обеми от продажби, а българинът все още няма култура да пазарува всичко през интернет, констатира Стоянов.
Всички пак възможности, които предлагат интернет пространството, са шанс за развитие на фермерите, тъй като ви е трудно да влезете в търговските вериги. Производителите, които се насочват към дигиталното пространство за увеличаване на продажбите ви, трябва да инвестират от личното си време, както и известни средства за преносими камери, абонамент за канали, където се представя стоката ви, коментира Георги Стоянов.
Напоследък фермерите, които са произведени, са започнали да създават и собствените си сайтове благодарение на по-достъпната им цена през последните години. Според него младите хора трябва да се споменат, като им се осигури достъп до земята, както и възможност да се обучават и да обменят добри практики. Развиването на младите фермери е необходимо, за да се осигури приемственост, а креативността им може да тласне българското земеделие към конкурентната среда извън България.
