Евростат изразява резерва относно качеството на данните, докладвани от България за 2025 г. Евростат обсъжда с българските статистически органи подходящото отчитане в националните сметки на някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) . Това ще изисква допълнителни данни от националните органи. България понастоящем отчита тези суми като влияещи върху дефицита за 2025 г. с 0,6% от БВП.
Това е записано в публикуваните днес данни на Евростат относно дефицита на ЕС и отделните държави членки.
По-рано от НСИ също публикуваха данни за дефицита, в които се прави уточнение, че статистиката може да бъде преразгледана след одит на пътни инфраструктурни проекти. Според тях дългът на България скочи до 68 млрд. лева, вече е 29,9% от БВП. Дефицитът на държавното управление за 2025 г. е 9,1 млрд. лева.
От НСИ уточняват, че са поискали, но все още не са получили копие от одитния доклад на Сметната палата за извънредната проверка на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор. Одитът е възложен с решение на Народното събрание.
В зависимост от констатациите в доклада данните за държавния дълг и бюджетния дефицит може да бъдат променени.
Това ще стане след допълнителен анализ и проверки, както и след верификация и валидация от Евростат.
"Съгласно официалните данни, публикувани от Евростат днес, дефицитът на сектор „Държавно управление" на България за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) и е с 0,5 процентни пункта по-висок от предварителните оценки от април 2026 година. Резултатът потвърждава сериозните фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура", които настоящото правителство наследи при встъпването си в длъжност през май 2026 година. Процедурата при прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и поставя сериозни въпроси за управлението им през предходните управленски периоди.".
Това написаха в позиция от Министерството на финансите.
Дефицитът за 2025 г. надхвърля референтната европейска стойност от 3% от БВП и поставя въпроса доколко реалистично са били оценени бюджетните перспективи и рисковете пред устойчивостта на публичните финанси. Още през 2025 г. са били налице признаци за нарастващ натиск върху публичните разходи, свързан с възнагражденията в публичния сектор, социалните плащания и публичните инвестиции, като не са били предприети адекватни действия и мерки за компенсиране на този натиск и връщане на публичните финанси в рамките на изискванията на фискалните правила. Това поставя въпроси и дали тези рискове са били отчетени в достатъчна степен при изготвянето на бюджетните прогнози за периода 2025-2028 г. Освен това, през 2025 г. беше изтеглен нов държавен дълг в рекорден размер на 9,6 млрд. евро, се казва още в позицията.
От министерството предупреждават, че натрупаните дисбаланси ще се отразят и на бюджетите за следващите години. И че ще се наложат спешни мерки и непопулярни необходими реформи.
В свой пост във фейсбук шефът на икономическа комисия в парламента Стефан Белчев коментира темата:
"Заковани сме на 4,0% дефицит: В момента сме преминали червената линия от 3% за Еврозоната, като в тези 4% вече е начислен текущ ефект от 0,6% от БВП само от въпросните пътни операции.
Брюксел очевидно ни няма доверие и иска още данни: Резервираността на Евростат означава, че европейските експерти все още не са приели тези числа за окончателни. Те тепърва ще изискват допълнителна информация от София, за да разнищят сметките".
Той прави уточнение, че "днешният страйк от 4% е нанесен ПРЕДИ да са приключили и да бъдат отразени мащабните извънредни проверки на пътните проекти, възложени от Народното събрание!"
"Това означава, че в момента се намираме в пълна несигурност. Ако извънредните проверки докажат още скрити или неправилно разпределени плащания към строителите, дефицитът ни за 2025 г. може да се промени още повече!
Въпреки че по документи от 1 януари 2026 г. се водим част от разширения състав на Еврозоната (ЕА21), финансовата ни дисциплина е поставена под огромен въпрос в Брюксел", предупреждава Белчев.
