Може ли една българска песен да се нареди до най-големите световни хитове и да спечели “Грами”? След триумфа на Дара на “Евровизия” този въпрос вече не звучи толкова фантастично.
Само няколко месеца след като донесе на България първата победа в европейския песенен конкурс, певицата прави следващата голяма крачка. Нейната Bangaranga е подадена за разглеждане в три категории на 69-ите награди “Грами” — “Запис на годината”, “Песен на годината” и “Най-добро солово поп изпълнение”. Самата Дара участва и в надпреварата за “Най-добър нов изпълнител”.
Любопитното е, че инициативата идва от професионален член на Американската звукозаписна академия, който сам се свързва с екипа на българската звезда и предлага включването ѝ в процедурата.
Това, разбира се, все още не са четири номинации. Предстои първият кръг на гласуването, в който членовете на академията ще определят кои кандидати действително ще продължат напред. Имената на номинираните ще станат известни на 16 ноември, а победителите ще бъдат обявени на 7 февруари 2027 г. в Лос Анджелис.
Но покрай вълнението около Дара си струва да си припомним нещо, което често забравяме: България отдавна има своя история с “Грами”. И то не само с номинации. Имаме и истинска победа, записана в официалния архив на академията.
Когато Америка се влюби в българските гласове
Годината е 1990-а. България преживява първите месеци след падането на комунистическия режим, светът се променя, а на церемонията по връчването на “Грами” се случва нещо забележително.
Най-престижната музикална награда в света отива при български женски хор. Албумът Le Mystere des Voix Bulgares, Vol. II печели отличието за най-добър традиционен фолклорен запис.
Няма поп хит, няма английски текст, няма американска звукозаписна машина, която да стои зад популярността на изпълнителките. Има нещо далеч по-необичайно — автентичното българско многогласно пеене, което западната публика открива като музика от друг свят.
Голяма заслуга за международния пробив има швейцарският продуцент Марсел Селие, посветил години на популяризирането на българския фолклор. Именно неговата работа помага тези записи да достигнат до слушатели, които дотогава едва ли са подозирали как звучи българската народна песен.
Но тук има една съществена подробност. В официалния архив на Американската звукозаписна академия като победител е вписан Bulgarian State Female Vocal Choir — българският женски хор. Тоест това не е просто чуждестранен проект с българско участие. Това е истинска българска победа.
Още година по-рано, през 1989-а, първият албум от поредицата получава номинация, като в архива на академията фигурира и името на Филип Кутев.
А историята не приключва със златния грамофон. През 1995 г. диригентката Дора Христова също получава официална номинация с албума Ritual – Le Mystere des Voix Bulgares. Така българските гласове не само покоряват Америка за една вечер, а оставят трайна следа в историята на наградите.
ФСБ, Хосе Фелисиано и една почти холивудска история
Същата 1990 г. носи още един успех с българско участие, този път в съвсем различен музикален жанр.
Малцина вероятно свързват легендарната група ФСБ с пуерториканската звезда Хосе Фелисиано. А между тях има любопитна творческа история, която отвежда българските музиканти чак до американските звукозаписни студиа.
Румен Бояджиев и Константин Цеков участват в работата по музикален проект на Фелисиано, включително по аранжимента и продукцията на Cielito Lindo. През 1990 г. именно този запис печели “Грами” за най-добро латино поп изпълнение.
Важно уточнение: официалният носител на наградата е Хосе Фелисиано. ФСБ имат творчески принос към отличения проект, но групата не е вписана като самостоятелен носител на статуетката в архива на академията.
Това по никакъв начин не прави постижението по-малко интересно. За български рок музиканти, започнали кариерата си зад желязната завеса, възможността да работят със световна звезда и да участват в продукция, отличена с “Грами”, е изключителен професионален пробив.
Историята показва и нещо друго — българската музикална школа може да бъде конкурентоспособна далеч извън границите на нашия фолклор.
Милчо Левиев – от Пловдив до американския джаз елит
Още преди българските гласове да спечелят своя златен грамофон, един друг наш музикант вече е привлякъл вниманието на Американската звукозаписна академия.
Милчо Левиев - композитор, пианист, аранжор и една от най-ярките личности в историята на българския джаз. Напуснал България през 1970 г., той успява да изгради забележителна кариера в Съединените щати. Работи с големи имена на американската джаз сцена и постепенно се утвърждава като музикант със собствен почерк. През 1982 г. получава номинация за “Грами” в категорията за най-добър вокален аранжимент за два или повече гласа с (The Word Of) Confirmation.
За човек, тръгнал от Пловдив и потърсил свободата да създава музика отвъд ограниченията на социалистическа България, това е признание с особена стойност. Левиев не печели статуетката, но името му остава в официалната история на наградите.
Добринка Табакова – момичето от Пловдив, което покори класическата музика
През 2014 г. българско име отново се появява сред номинираните за “Грами”. Този път благодарение на композиторката Добринка Табакова.
Родена в Пловдив, тя заминава със семейството си за Великобритания още като дете. Там получава музикалното си образование и постепенно изгражда международна кариера, която я отвежда до едни от най-престижните концертни сцени.
Дебютният ѝ авторски албум String Paths, издаден от прочутия германски лейбъл ECM, е номиниран за най-добър класически сборен албум. Това не е просто поредната номинация за изпълнение на произведения от световната класика. В центъра на проекта стои музиката на самата българска композиторка.
Табакова създава свой разпознаваем музикален свят — съвременен, емоционален, с фини препратки към традицията, но без да се ограничава от национални или жанрови граници. Името ѝ постепенно се утвърждава в международния музикален живот, а произведенията ѝ звучат и на престижния фестивал BBC Proms.
Номинацията за “Грами” е още едно доказателство, че българското присъствие в световната музика не се изчерпва с изпълнителите. Нашите композитори също имат какво да кажат.
Пенка Кунева – българският талант зад един от големите успехи на “Грами”
Особено ярка е и българската следа в наградите през 2022 г., когато мащабният музикален проект Women Warriors: The Voices of Change (от англ. “Жените воини: гласовете на промяната”) печели “Грами” за най-добър класически сборен албум.
Сред неговите основни творчески двигатели е българската композиторка Пенка Кунева, която създава седем от общо четиринадесетте композиции. Половината музика в отличения проект носи нейния авторски почерк!
Women Warriors е посветен на жените, променили историята, и обединява музика, визуални изкуства и вдъхновяващи човешки истории. Участието на Кунева е не просто поредният професионален ангажимент, а съществен творчески принос към продукция, получила най-високото признание на Американската звукозаписна академия.
Самата Пенка от години гради успешна кариера в Холивуд. Нейна музика звучи във филмови и телевизионни продукции, видеоигри и концертни зали, а името ѝ е добре познато сред професионалистите в американската музикална индустрия.
Макар отличието за албума да е присъдено официално на диригентката и продуцентите, седемте композиции на българката са неразделна част от неговия успех.
И ако “Мистерията на българските гласове” покори Америка със силата на нашия фолклор, Пенка Кунева е сред онези съвременни български творци, които доказват, че талантът ни има свое достойно място и в сърцето на Холивуд.
Сега Дара има шанс да напише следващата глава
Историята на българите на “Грами” е забележителна най-вече със своето разнообразие.
Един хор - “Мистерията на българските гласове”, печели с народни песни и засега това са единствените българи, вписани с името си като носител на “Грами”. Другите са отличени за колаборации и участие, но на практика наградата е на друго име. Така джаз музикант от Пловдив получава признание за аранжимент. Българска рок група участва в награден латино запис. Две наши композиторки достигат до световния елит на съвременната класическа и филмова музика.
А сега на прага на тази история стои Дара.
Разликата е, че тя влиза в надпреварата не с фолклор или класическа музика, а с модерен поп хит, който вече ѝ донесе най-голямата европейска музикална победа.
Конкуренцията на “Грами” обаче е безмилостна. В категории като “Запис на годината” и “Песен на годината” се състезават най-големите имена на световната музикална индустрия, зад които стоят мощни звукозаписни компании, международни екипи и огромна популярност.
Затова дори една официална номинация би била забележителен успех.
На 16 ноември ще разберем дали Bangaranga е успяла да премине първото голямо препятствие.
А ако на 7 февруари 2027 г. името на Дара прозвучи от сцената в Лос Анджелис като победител, това ще бъде нова историческа страница за българската музика.
Защото преди повече от три десетилетия България вече доказа, че може да спечели “Грами” със своите гласове.
Сега мечтата е да го направи и със своя поп музика.
