Днес е особен празник, точно в средата на годината. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци, повелители на градушките - Вартоломей и Елисей.
На този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят светците. Хората вярвали, че природното бедствие идвало като възмездие за грехове им.
Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата.
От хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден - денят, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.
Видовден се отбелязва на 15 юни и произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
На Видовден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия.
