Бизнесът у нас ще има нужда от над 260 000 служители през следващите 12 месеца. Данните са от проучване на Агенцията по заетостта.
Сред най-търсените професии догодина са строител, шивач и готвач. А сред специалистите с висше образование на трудовия пазар има глад за учители, медицински сестри и лекари. Заради недостиг на кадри от началото на годината работодателите са внесли близо 30 000 служители от държави извън ЕС.
Около 200 души работят в една от шивашките фирми в Кюстендил. Заплатата без удръжките варира от 1000 до 1500 лева. Свободни работи места има, но желаещи да ги заемат се намират трудно.
"Условията, които предлагаме, са перфектни. Да, наистина, хората имам чувството напоследък, че всичко им е трудно и ние ги разбираме, но ние имаме определени количества, които трябва да изпълним, за да получим определени заплати", каза Маргарита Симеонова - управител на шивашка фирма.
За да решат проблема, започнали процедура за наемане на работници от Бангладеш.
"Хората, които трябваше да дойдат, бяха около 15 човека. За момента имаме само 5 и чакаме оформянето на документите, за да дойдат още трима. За да дойдат тези хора тук, на нас сигурно ни трябваха 2 години", обясни Симеонова.
"В Полша разрешителните за внос на работници от трети страни стават за две седмици. В България - минимум 6 месеца. В конкретния случай - година и три месеца", коментира Йордан Беловодски - изпълнителен директор на Българската асоциация по текстил, облекло и кожа.
Сами е сред служителите, наети от Бангладеш. Питаме го защо е избрал да започне работа в България:
"Заплатата е добра, заплатата е добра".
В столичната професионална гимназия по текстилни и кожени изделия около 300 младежи учат за модни дизайнери и моделиер-технолози на облекла от кожа и текстил. Никой от тях не иска да работи като шивач.
"Тази професия - шивачеството е трудоемка и е ниско заплатена и не е толкова престижна за съвременните ученици", обясни Валентина Димитрова - директор на Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия.
"Необходимо е да се направят сериозни реформи, ако искаме образованието да отговаря на изискванията на бизнеса. Не мога да кажа, че са ниски заплатите. Даже по официална статистика мисля, че те изпреварват браншове като хотелиерство и ресторантьорство", каза Йордан Беловодски - изпълнителен директор на Българската асоциация по текстил, облекло и кожа.
Индустрията е икономическият сектор, в който през следващата година бизнесът е заявил потребност от над 68 000 служители, но подготвени кадри почти няма.
"Университетското образование е ориентирано повече на пазарен принцип. Не това, което предпочитат младите хора, колкото това, от което има нужда българската икономика и българската държава", посочи Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.
В София, Варна и Пловдив заявените работни места са в пъти повече от официално регистрираните безработни.
"Има струпване на работодатели, които търсят много персонал в големите градове. В някои ситуации наистина имаме разминаване между изисканията на работодателите и компетенциите на хората, които търсят работа", заяви Габриела Горанова - заместник-директор на Агенцията по заетостта.
Агенцията по заетостта предлага безплатни обучения за работещи и безработни. През следващата година готовност да назначат нов персонал са заявили около 60 000 фирми. Съкращения планират около 17 000 предприятия.
