Гръцкото правителство иска „бързо да модернизира въоръжените си сили, за да отговори на изискванията на XXI век“. (Видеото е архивно.)
Това каза министърът на отбраната Никос Дендиас в парламента на 14 ноември. Близко до конфликтите в Близкия изток и Украйна, страната е изправена пред „различна реалност“, смята той, и затова трябва да придобие оборудване, по-подходящо за съвременните конфликти, включително безпилотни самолети. Говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис смята, че тази реорганизация на армията ще бъде „най-важната, предприемана някога в историята на гръцката държава по отношение на националната отбрана“.
Гърция, която е член на НАТО от 1952 г., вече отделя почти 3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана, което е едно от най-високите нива в Алианса. Страната увеличи инвестициите си през последните години, позовавайки се на риска от напрежение с историческия си съперник Турция, която се присъедини към НАТО по същото време.
Въпреки затишието в това напрежение след ужасното земетресение в Турция през февруари 2023 г., Атина не иска да изостава от Анкара в надпреварата във въоръжаването. Изправено пред риска от разпространяване на войната в Близкия изток, турското правителство обяви планове за изграждане на "железен купол“. Сега гръцкото правителство изглежда се движи в същата посока: според Ройтерс Гърция е в напреднали дискусии с Израел за разработване на система за противовъздушна и противоракетна отбрана, вдъхновена от „Железния купол“, създаден от еврейската държава. Смята се, че проектът ще струва 2 милиарда евро.
Гърция също така планира да закупи до 40 нови изтребителя F-35 и безпилотни летателни апарати от САЩ, както и четири фрегати „Белхара“ и изтребители „Рафал“ от Франция. Гръцките фрегати ще бъдат оборудвани и с произведена в страната система за борба с безпилотни летателни апарати, която вече е била използвана срещу бунтовниците хути в Червено море.
Като цяло тази мащабна военна програма се очаква да струва 12,8 млрд. евро от сега до 2035 г. В замяна на това Министерството на отбраната планира да закрие 137 казарми в континентална Гърция. Вместо това акцентът ще бъде поставен върху защитата на източната ѝ сухопътна граница и островите в Егейско море, като се увеличи броят на военнослужещите и военните съоръжения. Дендиас изтъкна, че страната разполага с над 800 военни лагера, повече от самите Съединени щати. Някои от тях работят с пълен капацитет, като например в Пелопонес в южната част на страната, докато други в Еврос са полупразни.
Въпреки че нито една политическа фигура не се противопоставя на тази надпревара във въоръжаването, някои поставят под въпрос пътната карта. За депутата от Сириза Евангелос Апостолакис „непрекъснатото модернизиране и укрепване на военните ни способности е от съществено значение“, но все още не е ясно как тази нова модернизация ще се отрази на бюджета на страната. Депутатът от Нова левица Атанасия Анагностопоулу също изрази съмнения относно системата „железен купол“. „Взимаме модел от друга държава, Израел, с напълно различна геофизична топография и напълно различна геополитическа ситуация“, подчерта тя по време на парламентарния дебат. „Този въпрос се нуждае от повече дискусии.“
