Народните представители сами нарушават конституцията. После поставят въпроса за "изтекъл мандат" на членовете на ВСС. Образно казано, това е все едно лице, което предизвиква катастрофа, после да пита за своите щети и да прехвърля отговорността на други
Парламентът създаде заповеди, които се отнасяха до конкретната процедура за избор на главен прокурор
Тези, които обслужват политическата класа, нямат място във ВСС
Промените в конституцията за две трети мнозинство при избора на съдебния съвет създадоха допълнителен хаос
- Проф. Радев, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) остави Борислав Сарафов на поста и.ф. главен прокурор, защото според нейните членове промените в Закона за съдебната власт, приети през януари т. г., действали занапред, тъй като в тях не била предвидена обратна сила на разпоредбата, че временният шеф може да е максимум 6 месеца. Правилно ли постъпи кадровият орган?
- От гледна точка на правната норма ВСС е постъпил нормосъобразно и следователно правилно. В правото правилното е това, което отговаря на правната норма, независимо дали е индивидуална, или генерална, т.е. обща. Законодателите сами са създали това неудобно положение, при което пишат изменения и допълнения на закона, без да са изпипани както трябва. Няма какво друго да направи ВСС, освен да приложи закона, а той в конкретния случай не предвижда обратна сила.
Поначало обратната сила е неприемлива за правната сигурност и предвидимост. Тя се допуска в една правова държава само по изключение и главно в гражданското право.
Законът следва да отразява преди всичко разума, а в случая той е силно редуциран. И второ: в публичното право, част от което е и Законът за съдебната власт, е недопустимо да има обратна сила. Така че каквото са сътворили законодателите, това са и получили.
- Във вашето становище до Конституционния съд по делото, с което се иска отмяна на промените в съдебния закон, критикувате Народното събрание, наричате го “революционен орган”, Конвент. Но как по друг начин парламентът можеше да стопира започналата процедура за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор?
- Трябва да уточня следното. Аз не твърдя, че нашето Народно събрание е Конвент или “революционен орган”, а че в конкретния случай действията му по приемането на измененията и допълненията са характерни за Конвент или “революционен орган”. Това е така, защото парламентът е създал индивидуални норми, а не общи, т.е. абстрактни, или както са известни в правната доктрина, генерални норми. Законодателят е създал едни крайно неуместни изменения и допълнения, които издават политическа целесъобразност, а в правото и правотворчеството водещото е правната целесъобразност.
Тя се нарича законосъобразност или по-точно нормосъобразност според възгледите на нашия голям теоретик на правото проф. Венелин Ганев.
От гледна точка на правната наука и на правните принципи законодателят е допуснал голяма грешка.
Що се отнася до започналата процедура за избор на главен прокурор, то в момента на протичането на конкурса не могат да се правят промени, особено със закон, и то с индивидуални норми, т.е. такива, които се отнасят за конкретен случай. Крайно недопустимо е. Затова твърдя, че приетите изменения и допълнения са имали предвид конкретен случай и че парламентът е създал по същество едни заповеди. Отделно от това Народното събрание е навлязло в материя, която се урежда от конституционния, а не от обикновения законодател. Така зададен въпросът: как да се стопира изборът на дадено лице за поста главен прокурор, предполага противоправност. Защото излиза, че парламентът има за цел не да създаде общи, абстрактни, генерални, валидни за всички случаи правила, а да реши конкретна политическа задача. В това, а и поради изброените причини се състои неконституционосъобразността на действието на законодателя.
Дори в бързането си депутатите са създали срокове, които самите те не изпълняват.
- Оспорваните сега текстове в съдебния закон бяха приети през януари почти единодушно с 232 гласа, гласуваха всички парламентарни групи. Какво революционно виждате в тяхното единомислие?
- Това единомислие вероятно се дължи на някакви договорки, или това, което политиците наричат “консенсус” или “компромис”. От моя гледна точка не може да има компромис с правото - може и така, може и иначе, важното е да се задоволят исканията на група народни представители. В случая политическият интерес е надделял над правния. Като краен резултат те сами са паднали в собствения си капан. Дори предвиждам, че за техните цели ще става все по-лошо. И всичко това пак заради слабата правна култура, т. е. непознаване на правните понятия.
- Според вас може ли този ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат, да провежда избор на главен прокурор и председател на ВАС? Питам ви и с оглед на решението на Съда на ЕС за мандата на Инспектората на ВСС.
- Съществува теория за непрекъсваемост на държавното управление. Под “държавно управление” разбирам не понятието в тесния смисъл на думата, т.е. изпълнителната власт, а цялостното управление на държавата, дейността на всички органи. Просто казано, държавата не може да остане в даден момент без органи, които не функционират. В този смисъл има и практика на Конституционния съд, която потвърждава това становище. И друго - не Висшият съдебен съвет има мандат, а членовете му. А избор на членове на ВСС не е отговорност на самия ВСС, а преди всичко на парламента, който избира половината от членовете му. Другата половина се избира от самата съдебна власт. Дори и органите на съдебната власт да изберат свои членове, ВСС не може да функционира с половин състав. Трябва Народното събрание да избере свои, т.е. гласувани от него членове.
Възниква резонният въпрос защо парламентът не е избрал досега членове за ВСС? Народните представители сами са нарушили конституцията, после поставят въпроса за “изтекъл мандат”. Образно казано, това е все едно лице, което предизвиква катастрофа, да поставя после въпроса за своите щети от катастрофата и да прехвърля отговорността на други.
- В Закона за съдебната власт се предвиждаше в рамките на 6 месеца, тоест до 21 юли, да започне процедурата за избор на членове на ВСС. Очевидно е, че в парламента няма как да се постигне подобно мнозинство. В такъв случай какво трябва да се направи? Колко време още този ВСС може да продължи да действа? Защо депутатите не предприемат никакви действия, за да изпълнят гласуваните от тях разпоредби?
- Ето един пример на горното мое твърдение. Законодателите са създали една правна норма, която после самите те не прилагат. Все пак проблемът трябва да се реши, трябва да се излезе от тази бъркотия. Има два варианта. Или народните представители да се разберат, така че да се осъществи гласуването при условията на мнозинство от 160 депутати, или да се измени изискването за тази бройка и тя да се редуцира. А защо фактически не гласуват нови членове, е въпрос извън правото. Има политолози, социолози и други, които могат да отговорят. И аз мога, но съм юрист.
- През последните години парламентите са все по-фрагментирани, трябва ли да се мисли за промяна на мнозинството, тоест да не е 160, което изглежда все по-недостижимо?
- Изискването за две трети мнозинство бе въведено през 2015 г. с измененията на конституцията. Те не постигнаха правните цели, а създадоха допълнителен хаос. Конституцията преди това не предвиждаше такова мнозинство. Вероятно през 2015 г. са мислели, че като създадат такова изискване, ще попречат на възможността политическото мнозинство да се превърне в законодателно. Скритият замисъл е не само управляващата партия да излъчва свои представители, но и опозицията. Според мен това е изкривяване на демокрацията в нейния класически вид, основен постулат от която е управление на мнозинството.
- В становището ви до КС казвате, че по своето естество съдебната власт трябва да е далеч от политическото общество. Защо самата съдебна власт няма нищо против да се поставя в услуга на политиците? Неведнъж прокуратурата например е упреквана, че действа избирателно и за едни е бухалка, а над други опъва чадър.
- Това е политически, а не правен въпрос. Според мен политиците се стремят да инкорпорират съдебната власт. Ако има такова вмешателство, то се дължи на ниската правна култура, ниските критерии, които се наложиха в обществото за всичко, и на това, което навремето един премиер бе казал, че в България “всички сме братовчеди”. Има доста време да измине, докато България стане действително правова държава. Сега тази норма за правовата държава, която съществува в основния закон, има повече пожелателен, отколкото императивен характер. А това, че конституцията въвежда понятието “правова държава”, като квалифицира държавата като “правова”, е едно императивно, т. е. абсолютно задължително изискване, а не пожелание. В това се състоят конститутивният и задължителният характер на правната норма, а и въобще на самата правна норма като такава. Това не е гола декларация, а норма със съдържание и своя логическа и правна характеристика.
- Какво може да се направи, че съдебната власт и политиците да не са толкова преплетени?
- Смятам, че във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота трябва да се избират неполитически лица - членове на партии, народни представители, хора от политическото общество. В този орган трябва да попаднат високо квалифицирани и морални хора, което е конституционно изискване. Следователно те трябва да се търсят извън политиката - бивши магистрати, адвокати, хора на науката. Политиците нямат място в този съвет. Под политици имам предвид както политици по занятие, така и такива, които обслужват политическата класа.
CV
Роден е през 1959 г. в София
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1984 г.
Бил е стажант-съдия в Софийския градски съд. Работил е и като следовател и юрисконсулт. С преподавателска дейност се занимава от 1989 г., когато е назначен за асистент по теория на държавата и правото в ЮФ на СУ
Професор по право от 2007 г. От 2017 г. е доктор на юридическите науки
Специализирал е в Австрия, Германия и Гърция
Член е на Световната асоциация по философия на правото и на Софийската адвокатска колегия
lБил е член на ЦИК през 2005 и 2006 г.
