По материали на EUalive
Европейският съюз рискува да изпусне стратегически важни суровини заради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна инертност и липса на реална политическа воля - и то в момент, когато глобалната конкуренция за ресурси се изостря драматично. Това показва разследване на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, така и конкретния случай с България.
Петнайсет до двайсет години чакане - несъвместимо с реалността
„Процедурите по разрешаване могат да отнемат повече време от самото строителство", предупреди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през февруари 2026 г. Резултатьт: инвестициите се изтласкват към други региони, а Европа задълбочава зависимостта си от внос.
България - богата на ресурси, бедна на политики
България е на трето място в Европа по производство на мед, сред водещите производители на злато, притежава третите по големина запаси от волфрам на континента и значителни находища на манган. И въпреки това - нито един от 47-те стратегически проекта, одобрени досега от Европейската комисия за осигуряване на достъп до критични суровини, не се намира на българска територия.
„Липсата на български проекти е сигнал, че страната не участва активно в този процес", заяви пред EUalive Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Според него геоложката информация, на която се базират наличните оценки, е събирана предимно през 70-те и 80-те години на миналия век и не отговаря на днешните технологични и икономически изисквания.
Две години закъснение по европейски регламент
Регламентьт на ЕС за критичните суровини, в сила от 2024 г., изисква всяка държава членка да определи единна контактна точка за улесняване на разрешителните процедури. Две години по-късно България все още не е направила това, потвърди пред EUalive говорител на Европейската комисия.
Министерството на енергетиката (преди встьпването в длъжност на служебното правителство на 19 февруари) съобщи, че подготвя нова национална стратегия за добивния сектор, която се очаква да бъде приета тази година, и работи по оценка на потенциала за критични суровини в лигнитните въглища от комплекса „Марица-изток" - в партньорство с Университета на Северна Дакота. На въпрос как България ще изпълни европейските цели за 2030 г., отговорът е показателен: „Тези цели се прилагат на равнище Съюз, а не за всяка отделна държава."
Размита отговорност, реални загуби
Митев критикува европейския регламент, че поставя колективни цели - 10% добив, 40% преработка и 25% рециклиране до 2030 г. - без конкретни национални ангажименти. „Без национална рамка, която да конкретизира европейските цели, приносът на България остава по-скоро резултат от усилията на самия сектор, отколкото от ясно дефинирана държавна политика", посочи той.
Времето не е на страната на страната: много от действащите мини ще бъдат затворени до 2040 г. - след едва 14 години. А за да се открие нова мина в България, са необходими приблизително 15-17 години.
Хибридна война срещу мините
Към бюрократичните пречки се добавя и друг фактор. Разследването на EUalive установява, че в някои източноевропейски страни пропагандни операции, свързани с руската държава, умело експлоатират местната опозиция срещу минни проекти. Стратегията е да се използват екологични опасения и икономически страхове, за да се забавят стратегически инфраструктурни проекти и да се подкопаят европейските приоритети за енергийна независимост.
Какво трябва да се промени
Осемнайсет европейски организации, обединени в Неформалната коалиция за разрешителни режими (ICP), настояват за спешни реформи: изпълними срокове, дигитално проследяване на процедурите и укрепване на капацитета на администрациите. Докладът на Европейската сметна палата предупреждава за „опасни зависимости" и заключава, че само методологични корекции няма да са достатьчни.
Залогьт е висок: Китай вече контролира 81% от веригите за доставки в сектора на чистата енергия. Ако Европа не реформира спешно разрешителните режими, рискува да изпусне и последния си шанс за суровинна автономност.
