Ако изборите бяха в средата на март, формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ би спечелила 30,8% от гласовете, а ГЕРБ-СДС – 19,3%.
Коалицията „ПП-ДБ“ би получила 12,9%, ДПС – 10,6%, а „Възраждане“ – 7,9%.
Около бариерата би била БСП-Обединена левица с текущ резултат „на ръба“ с 4,1%, недалеч от МЕЧ – с 3,6%.
Партия „Величие“ би имала 2,5%, а „Сияние“ влиза отчетливо в битката за ръст – с 2,3%.
Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ би получила 1,4%, а АПС – 1,3%.
В битката към процент, от днешна гледна точка, могат да се различат формации като „Синя България“, „Антикорупционен блок“ и т.н.
Каква се очертава да бъде избирателната активност?
При цялата условност на изборните списъци, както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциална активност остава близо до половината от пълнолетните българи – 49,1% или по-висока в сравнение с обявяваното от респондентите преди предходни избори, т.е. с възможност да надвиши три милиона, посочват от „Мяра“.
1,8% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.
Данните са от независимата ежемесечна изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Данните са на база решили да гласуват за определени формации и кандидати и не са прогноза за изборен резултат, а моментна снимка на електоралните нагласи.
Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 7и 16 март 2026 г. сред 809 пълнолетни български граждани. Максималната стандартна грешка е ±3,5 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо54 000 души. Изследването е възложено, проведено и финансирано от агенция „Мяра“.
