Венеция рядко е изглеждала толкова театрална, колкото в часовете преди старта на 61-ото биенале. По кейовете на Арсенала, където се провежда, вече жужи пъстра процесия от критици, колекционери, артисти, куратори и модни персонажи, сякаш излезли от филм на Фелини.
Много любопитен разказ предлага в. “Кориере дела сера” за дните преди 9 май, когато е откриването. Бледи жени, декадентски благородници в стари шлифери, мъже с пастелни наметала и очила с цветни рамки се движат с онова особено изражение, в което се смесват възторг, умора и леко замайване.
“Това е ефектът от водка с тоник”, пояснява фотограф на вестника. Оказва се, че руският павилион е решил да започне своето завръщане не с манифест, а с безплатен бар. Още преди обяд чашите се пълнят непрекъснато, а около зелените интериори, напомнящи едновременно зимен дворец и ориенталски салон за масажи, посетителите се тълпят в подозрително добро настроение.
Така започва най-спорното Венецианско биенале от десетилетия насам. Още преди официалното откриване на 9 май то се превърна в поле на дипломатически конфликти, културни войни и идеологически сблъсъци. За първи път от години изкуството изглежда почти второстепенно спрямо политиката. Русия е тук, Израел също.
Европейската комисия изпрати предупреждения, журито подаде оставка
Президентът на биеналето Пиетранджело Бутафуоко пък говори за свобода, право и “смелостта да не се превръща изкуството в трибунал”.
Смятаният за близък до десницата Бутафуоко, който е писател, журналист, провокатор и човек с репутация на непредвидим интелектуалец, настоя Русия да бъде допусната обратно на биеналето въпреки войната в Украйна и огромния международен натиск. Решението предизвиква скандал още месеци преди откриването. Брюксел изпрати две официални писма, в които предупреди, че финансиране от два милиона евро може да бъде спряно, ако изложението се превърне във “витрина за Русия”.
Но Бутафуоко не отстъпва. В своя реч в Арсенала на Венеция той почти триумфално припомни думите на Джорджа Мелони, която, макар и с резерви, признава автономията на биеналето. “Във Венеция не прегръщаме оръжията, а подготвяме мира”, каза той под аплодисменти.
Мнозина обаче виждат не мир, а провокация. Особено когато става ясно кой стои зад руския павилион. Комисар е Анастасия Карнеева, фигура, свързвана с близки до Кремъл среди и бизнес партньорка на Екатерина Винокурова, дъщерята на руския външен министър Сергей Лавров. За критиците това не е “изкуство срещу режима”, а изкуство на самия режим. Именно затова атмосферата около павилиона прилича повече на дипломатическа операция, отколкото на художествено събитие.
Вътре посетителите попадат в странен спектакъл. Фолклорният ансамбъл “Толока” изпълнява традиционни руски песни около огромно цветно дърво, символа на проекта “Вкоренени в небето”. На входа има огромен кош с дрехи, които може да се вземат безплатно. Някои носят надпис: Biennale is calling (“Биеналето ви търси”). До него има две опции: Decline (“Отхвърли”) или Accept (“Приеми”). Биеналето сякаш пита иронично Европа дали наистина иска да прекъсне разговора с Русия.
Три дни преди началото се появиха и активистките от “Фемен” и “Пуси Райът” - с розови маски, голи гърди, сини и жълти димки и викове срещу Путин. Полицията реагира спокойно, но сцената превърнала вилиона в символ на геополитическия конфликт. Руският посланик в Италия Алексей Парамонов нарече европейските критики “брутален диктат”. Според него Европа изгражда нова “желязна завеса” срещу руската култура. От другата страна стоят украински активисти и част от международната артсцена, които настояват, че културата не може да бъде отделена от войната.
Израелският павилион пък е буквално укрепен и охраняван като дипломатическа зона
Решението журито да не разглежда за награди държави, чиито лидери са обвинени в престъпления срещу човечеството от Международния наказателен съд, предизвиква нов скандал. Така след остри реакции от израелски представители и италианското Министерство на културата цялото жури подаде оставка. За първи път в историята победителите няма да бъдат избрани от експерти, а от самата публика.
Темата на биеналето - In Minor Keys (“В минорна тоналност”), е разработена първоначално от кураторката Койо Куо, която почина преждевременно през 2025 г. Проектът е довършен от нейния екип и е като елегия за вниманието, тишината и съзерцанието. В изложбата участват 111 артисти, а концепцията е вдъхновена от книгите “Възлюбена” на Тони Морисън и “Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес.
Сред интересните национални участия тази година е българският павилион
Разположен в културния център “Дон Орионе Артиджанели” на ул. “Фондамента деле Дзатере ай Джезуити” 919, той може да се посети безплатно. Носи заглавието “Федерация на минорните практики”. Проектът с куратор Мартина Йорданова и комисар Десислава Димова е едно от най-амбициозните български участия досега. Павилионът е замислен като лаборатория на бъдещето - въображаемо пространство, в което грижата, вниманието и колективното действие се превръщат в политически жест. Вместо директни лозунги българското участие предлага по-тиха и дълбока форма на съпротива. Четирима творци изграждат този свят чрез филми и интерактивни елементи. Гери Георгиева смесва дигитални митове, интернет култура и въпроси за идентичността в лентата UWU Channel Radiance. Венета Андрова в “Разпръсквай и се моли” разглежда екологията на дезинформацията и алгоритмите, които управляват съвременния поток от истини и лъжи. Райна Тенева в “Географията е съдба” се връща към Долината на розите до Казанлък, където красотата на розобера съществува редом с оръжейната индустрия. А Мария Налбантова представя дългосрочния си проект за блатото Драгоман, своеобразен архив на екологична грижа и памет. Българският павилион не предлага готови отговори, не крещи, не скандализира, не се опитва да доминира пространството. България сякаш отказва да участва в спектакъла на агресивните национални наративи и вместо това предлага модел на сътрудничество, грижа и споделено въображение.
За посетителите биеналето тази година е истинско изпитание.
Над 200 изложбени пространства са разпръснати из Венеция
между Арсенала, Градините и десетките дворци, църкви и скрити сгради из лагуната. Невъзможно е всичко да бъде видяно за ден. Най-добрият начин е посещението да се планира стратегически. Първият ден трябва да бъде посветен на Арсенала - огромния индустриален комплекс, където се намират основната международна изложба и някои от най-силните павилиони. Нужен е поне половин ден само за руското участие, скандинавските държави и японския павилион. Вторият ден е за Градините, които са класическото сърце на биеналето. Там се намират историческите национални павилиони и именно тук се усеща напрежението между политика и естетика. Израелският павилион, австрийската инсталация с голата артистка, висяща от камбана, както и американските пространства са сред най-коментираните.
Част от най-добрите изложби тази година са извън официалните маршрути - в дворци, манастири и стари складове. Изложбата на Марина Абрамович в Академията е почти задължителна, а проектите във фондация Dries Van Noten и “Палацо Фортуни” показват колко силно биеналето е превзело целия град.
От май до септември работното време е от 11 до 19 часа, а в петък и събота Арсеналът остава отворен до 20 часа. Най-доброто време за посещение е през делничните дни или през есента, когато туристическият натиск намалява.
И въпреки всичко Венецианското биенале остава това, което винаги е било: огромно огледало на света.
