КНСБ изрази подкрепа за навременното стартиране на бюджетната процедура за 2026 г., но се противопостави категорично на предложеното 10-процентно намаление на разходите за персонал в обществения сектор. Това става ясно от официалната позиция на синдиката по рамката на политиката по доходите в проекта на държавния бюджет за 2026 г.
От конфедерацията подчертават, че приемането на редовна финансова рамка в кратки срокове е ключово, за да може страната да разполага със стабилен бюджет веднага след 1 юли 2026 г. Според КНСБ оптимизацията на разходите трябва да се извършва така, че да бъдат защитени интересите на работещите и социалният мир.
Синдикатът заявява принципна подкрепа за идеята за единен подход в политиката по доходите, който да намали различията в заплащането между отделните системи в публичния сектор. КНСБ настоява да продължи методологията от 2024 г. за изравняване на възнагражденията при сходни длъжности и да бъде изготвен ясен средносрочен план за това.
Най-сериозните критики са насочени към предложението за линейно намаление с 10% на разходите за заплати и осигуровки от 1 септември 2026 г., което да действа и през периода 2027 – 2028 г. Според КНСБ мярката е трудно приложима в сектори с остър недостиг на кадри и средни възнаграждения около 1000 евро.
Ето и цялата позиция на КНСБ:
"Във връзка с представената от Министерството на финансите рамка по отношение на доходите в процеса на подготовка на ЗДБРБ за 2026 г. КНСБ изразява следната позиция:
1. Подкрепа за бюджетната процедура. КНСБ подкрепя предприетите действия за своевременно стартиране на бюджетната процедура. Приемането на редовна финансова рамка в максимално кратки срокове е от ключово значение, за да може страната да разполага със стабилен бюджет веднага след 01.07.2026 г. На фона на фискалните предизвикателства сме убедени, че оптимизацията на разходите трябва да се извърши по начин, който гарантира интересите на работещите и социалния мир.
2. Принципно съгласие за общия подход към доходите. Споделяме концепцията за прилагане на единен подход в политиката по доходите, който да преодолее диспропорциите в заплащането между отделните системи в обществения сектор. Настояваме да се продължи методологията от 2024 г. за изравняване на различията в заплащането за сходни длъжности, като се заложи ясен средносрочен план за постигане на тази цел.
3. Категорично несъгласие с механичното съкращаване на разходите за персонал. КНСБ се противопоставя на предложеното линейно намаление с 10% на разходите за заплати и осигуровки от 1 септември 2026 г. (с ефект за 4 месеца през 2026 г. и целогодишно за периода 2027 – 2028 г.). Нашите аргументи са:
3.1. Липса на приложимост. Не е ясно как тази мярка ще се реализира на практика в сектори, където средните възнаграждения са едва около 1000 евро и вече е налице сериозен дефицит на кадри.
3.2. Липса на принципност. Извеждането на определени публични сфери извън обхвата на мярката компрометира идеята за обща ефективност и създава ново усещане за несправедливост.
3.3. Историческа неефективност. Припомняме, че подобни механични процентни съкращения в миналото не доведоха до реални структурни реформи или дългосрочни фискални спестявания.
4. Подкрепа за повишаването на максималния осигурителен доход (МОД). КНСБ подкрепя заложената мярка за нарастване на МОД до 2300 евро, считано от 01.08.2026 г. Според нас ръстът на максималния осигурителен доход трябва да бъде по-висок, като неговият размер бъде трайно обвързан с годишното увеличение на средния осигурителен доход в страната, за да се гарантира устойчивост на осигурителната система.
В заключение КНСБ препотвърждава принципната си позиция, че възнагражденията трябва да бъдат обект на договаряне. Необходимо е целенасочено насърчаване на процеса по КТД на всички равнища – от отделното предприятие до национално ниво. Това е единственият механизъм, чрез който динамиката на заплатите може да бъде пряко обвързана с инфлацията и с реално необходимите средства за издръжка на живота".
