Вятърът е силен. Но на пръв поглед няма нищо притеснително. Възрастните плуват във водата, децата скачат щастливи в прибоя. Но само на няколко метра навътре повърхността крие голяма опасност. Вълните са големи и тежки. Подкопават дъното. Долу работят невидими за човека течения, които могат да го завлекат надълбоко за секунди.
Тези процеси се случват постоянно през август по бреговете на Черно море. Силистар, Бутамята, Северният плаж в Приморско, Харманите в Созопол, Иракли и Северен Обзор са само част от опасните ивици в България. Всичко започва с вятъра. В разгара на лятото се усилва т.нар. мелтем - силен североизточен вятър. Той предизвиква мъртвото течение, известно като сулган. И водата в плитката крайбрежна зона става много опасна за къпане.
“Цялото ни черноморско крайбрежие е ориентирано източно, но в зависимост от релефа, някои от плажовете са североизточни и открити – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Марио Бързачки, воден спасител от 35 г., а от 2019 г. е част от БЧК. - Когато духне вятър, вълната идва без никакъв завой, без никакво отклонение. Тя има своята сила, мощ и опасност. Преодолява лесно един по-слаб плувец и той започва да има проблеми във водата.
От гледна точка на водното спасяване има някои плажове, които са по-трудни и по-тежки за работа заради тяхната ориентация от брега спрямо морето. Но не съм съгласен с такива определения и не бих ги сложил за нито един плаж. Няма опасни плажове. Има неправилно поведение на туристите по отношение на плажуването. Те не уважават някои от нашите сигнали и указания. И когато се наложи да влезем да спасяваме - ориентация, дълбочина, релеф на дъното, оказват своето влияние при акцията и може да доведат до по-тежки условия.”
Според него тежък за работа заради дълбочина и ориентация е плажът ММЦ в Приморско. “Той е стръмен. Работил съм на него и знам какво се случва там в момента, в който стигне вълна до брега. Когато тя се отдръпне и се върне обратно, създава т.нар. обратно течение. На един слаб плувец би му подействало зле по отношение на излизането от водата”, посочва спасителят.
Бутамята също е един такъв плаж, защото бута и мята, както казват местните, когато има силна вълна. “Друг такъв е и устието на Камчия. Там, където се вливат реките, е опасно – такова място е китенската река Караагач и Дяволската река на Южния плаж в Приморско. В момента, в който има пълноводие, вливането на реката създава течения, които плашат плувеца. А паниката обземе ли те, започваш да не действаш и да не мислиш адекватно”, отбелязва Бързачки.
Оказва се, че мелтемът е местно наименование на северния вятър. Той вдига тези сериозни вълни на откритите плажове.
“Туристите отиват да се радват на вълните, започват да подскачат на място, но в следващия момент заради височината на вълната може да се окаже, че точно там има дълбочина, която не е подходяща за техните плувни умения – обяснява Бързачки. - В един момент, както си поскачат, не могат да докоснат дъното, защото то е подкопано и те започват да се притесняват. Но това е неправилно поведение на плажуващите. Винаги казвам на мои приятели, че когато влизат в морето, трябва да са на дълбочина до кръста. Така, като дойде вълната и се оттегли, да имат сила с тялото си да излязат. Когато са над кръста дълбочина, стават подвластни на водата. Нямат силата в краката и не могат да действат, няма я опората, която да може да приложи човешката сила, за да излезе.
Това е опасността, която повечето хора не осъзнават и изведнъж започват да се клатушкат вътре като някаква празна бутилка и да търсят панически помощ. И когато хората наоколо не разбират проблема, спасителите трябва да наблюдават и ако нещо ги съмнява, да проверят. Затова често човек изпада в паника, защото не може да излезе, но другите около него си мислят, че той си играе с вълните и се бори. И ето това е една ситуация, в която, ако не се вземат бързи и адекватни решения, човекът може да изпадне в състояние на безпомощност.”
Всъщност мелтем е стара дума, която води началото си от Елада. Древните гърци първи забелязват този природен феномен и го наричат етиси, което означава годишни/циклични ветрове. Т.е. става дума за период в годината, в който тези ветрове се появяват и са характерни и повтарящи се.
През Средновековието, когато много народи се борели за морско господство над ключови гръцки острови и крепости, е трябвало да познават морските феномени, за да могат да имат превес.
Именно тогава венецианците и франките прекръстват годишните ветрове на мал темпо - лошо време. Османците пък решават да превърнат mal tempo в meltem. И когато завладяват Гърция, думата става мелтеми.
Явлението е толкова известно и популярно в Гърция, че през 1878 година се създава и узо с това име, с акцент, че е толкова силно, че замайва главата.
В южната ни съседка този северен вятър е най-ясно изразен през юли и август в Егейско море и около Цикладските острови, но се усеща и в района на Халкидики. Започва внезапно следобедът и утихва едва през нощта.
Силата на вятъра е 4-5 по скалата на Бофорт, което се равнява на 20-40 км/ч. В случай на буря може да достигне до 8-9 по скалата на Бофорт (или 63-87 км/ч). Обикновено, когато вятърът утихне, има прозорец от около 8-10 безветрени дни и след това започва нов цикъл на мелтеми.
“Мелтемът сам по себе си е по-опасен в Черно море, отколкото в Гърция - уточнява Бързачки. – Говорил съм с местни в северната част на Гърция, всички казват, че го има този вятър, но той не създава тези проблеми, както при нас. Вълните, които се образуват в нашето море, са изключително къси, на кратък интервал. За разлика от средиземноморските, океанските и другите морета. Затова нашето море е опасно и от тази гледна точка като вълнообразуване. В Гърция например, когато мине една вълна, има достатъчно време за подготовка до другата, но в Черно море не е така. Те идват с пълна сила една след друга и докато се усетиш, вече трудно си вземаш въздух и си залят от водата.”
Океанолозите също отдават това явление на коварството на Черно море – специфичността на релефа и конфигурацията на брега. Ако гръцкото крайбрежие е силно нарязано и има стотици острови, българското е почти права линия, изложена право на изток. Когато този северен вятър се появи в Черноморския район, вълните удрят абсолютно всички плажове наведнъж (от Дуранкулак до Синеморец) и няма особено скрити заливи.
Всъщност в Егейско море мелтемът е значително по-мощен, по-дълъг и яростен вятър, но вреди на корабоплаването. Духа по около 10 дни, а след това утихва. Когато достига 70-80- км/час, блокира фериботи за дни и дори обръща яхти.
При нас обаче има и още един местен феномен, известен като “обръщането” на морето. Според вярванията това се случва на 20 юли, Илинден. Черно море е затворено и сравнително плитко край брега. Силният августовски вятър бързо изтласква топлия повърхностен слой вода навътре в морето. На негово място от дъното излиза ледена вода, която рязко променя теченията. Тогава се появяват мъртвото вълнение и дънните ями.
В Гърция, когато духа мелтем, морето изглежда очевидно бурно и бяло на цвят, което спира хората да влизат.
В България този вятър често утихва на повърхността, но подводното коварно течение остава с дни, подлъгвайки плажуващите да влязат в “спокойната” вода.
“Мъртвото течение е все едно да получиш от умрял писмо. Няма причина – пояснява Бързачки. – Това е вид обратно течение. Когато имаме една вълна, тя има своята енергия, генерирана от вятъра. Когато е бушувала буря дълго време, вълните са мощни и не спират да се движат към брега. Но в един момент губят височина и до брега стига много малко от нея, а тази енергия на връщане обратно трябва да се изразходи. И когато един плувец иска да излезе, усеща, че нещо му пречи. На пръв поглед няма видима причина – няма вълни, морето е спокойно. Но се оказва, че има мъртво течение.
А когато вече има вълна, образувана от този мелтем, тя се връща и не спира там да се трупа като в акумулатор, а е обратно в морето. Е, точно това връщане е т.нар. обратно течение, което в определен участък е по-дълбоко, а от двете страни е по-плитко. Течението спира там, където се разбива вълната, но хората масово смятат, че не могат да излязат. Настъпва паника.
Адреналинът бързо преминава и настъпва умората. Мускулите нямат никакъв капацитет да се борят с водата и започва удавянето. Това е целият проблем. Самото течение не е мъртво, защото ще те убие или ще те откара в гробищата. В този момент човек трябва да се отпусне, да се обърне леко настрани, косо и да тръгне така. Ако дори и там го има, да тръгне успоредно на брега и в даден момент ще излезе.”
В този период, когато мелтемът е в своята сила, работата на спасителите е по-тежка от обикновено. Затова преди месец в Царево започнаха да използват воден дрон, който се пуска, за да закара до бедстващия във водата надут с въздух буй, за да го държи на повърхността, докато до него достигнат специалистите.
“Непрекъснато излизат нововъведения в специализираните сайтове – отбелязва водният спасител. - Виждал съм такъв дрон, който излетя и отиде при човека. Но винаги съм казвал, че при нас в Черно море най-добрата техника и тактика, която има, ние сме я усвоили вече. Това е спасителното въже, когато има вълна. Другото, което много ни помага, е спасителният буй, който през 2024 г. влезе като задължителна част от оборудването на постовете ни. Ние като спасители сме длъжни да влезем да извадим човек, но обстоятелствата, които са породили слагането на червен флаг, невинаги могат да гарантират, че тази акция ще доведе до положителен резултат.
Няма да забравя 2005 г. Тогава работех като спасител на детски лагер на ММЦ в Приморско. Хвърлих се във водата, защото майка с малко дете бедстваше. Тогава имаше обратно течение заради стръмния бряг. Стигайки до тях, дойде и мой колега, но останалите двама, които бяха с оборудването, изобщо не видяха какво се случва в първия момент. Тогава забелязах още един човек във водата по корем, едва дишаше. Отидох да му помогна и се борих с голи ръце, за да не се удави.
Докато колегите дойдат да го извадят с въже, това време ми се стори цяла вечност. Когато тръгнах да излизам, мислех, че няма да мога да се справя. Бях се изтощил.”
Затова най-важното според Бързачки е хората да уважават указанията на водните спасители или сигнализацията на поста. “Ние слагаме червен флаг не за да ги тормозим, а напротив, ние сме там, за да им помогнем да изкарат времето на плажа приятно и без проблем – подчертава той. - Да се приберат живи и здрави вкъщи, а не да изпадат в състояние на стрес и на паника, когато станат безпомощни във водата. Морето не е басейн, в което да се демонстрират перфектни плувни умения.
Затова препоръчвам да се плува близо до брега на 1,50-2 метра дълбочина, за да може, ако се случи нещо, да получат адекватна помощ.”
Защото най-важното правило на морето е и най-простото: да влезеш във водата е избор. Да излезеш трябва да бъде задължително.
