Руската хибридна война срещу Европа все повече придобива характеристики на пряк конфликт, предупреждават експерти по сигурността, дипломати и представители на отбраната. На фона на зачестилите саботажи, кибератаки, навлизания на дронове и предполагаеми опити за убийства някои от тях смятат, че определението "хибридна война" вече омаловажава мащаба на заплахата. Въпреки това лидерите на ЕС и НАТО избягват да говорят за война с Русия, за да не провокират военна ескалация, пише в свой анализ "Политико".
Кампанията на Русия срещу Европа изглежда все по-дръзка. Въпреки това лидерите на ЕС продължават да не желаят да я нарекат с думите, които все повече служители в сферата на сигурността смятат за най-точни: война. Вместо това те използват по-мекото определение — „хибридна война", което позволява на ЕС и НАТО да избегнат военен отговор, отбелязва изданието.
Тази терминология обаче е обект на все по-силни критики, тъй като Москва засилва саботажите, кибератаките и други операции в цяла Европа
Експерти по сигурността, дипломати и представители на отбранителните ведомства предупреждават, че определението „хибридна" може да омаловажи сериозността на заплахата и да прикрие докъде вече е ескалирала конфронтацията с Русия.
Показателен пример е случаят от началото на тази седмица, когато германски следователи откриха трети дрон, както и експлозиви, за които се смята, че са свързани с планирана атака срещу летище. Канцлерът Фридрих Мерцпредупреди, че страната му е изправена пред „много реални заплахи" на фона на „засилената активност на хибридни нападатели".
Европа е изправена пред „ескалираща кампания от заплахи" и „хибридна война", предупреди председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в публикация в X на 20 август след инцидента в Черно море.
На фона на постоянно нарастващия списък от подобни инциденти, за които някои разузнавателни служби смятат, че може да са част от подготовка за пряка атака на Русия срещу държава от НАТО, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва тази седмица, за да предупреди Кремъл да не предприема удари срещу страни членки на Алианса.
„Наистина се намираме в хибридна война, която вече не е чак толкова „хибридна", каза Камий Гран, бивш помощник-генерален секретар на НАТО и настоящ ръководител на Европейската асоциация на авиокосмическата, отбранителната и охранителната индустрия.
„Всички изпълнителни директори на компаниите от отбранителната индустрия, с които работя, увеличиха личната си охрана през последните месеци", заяви Гран, визирайки заплахите срещу ръководителя на шведската компания „Сааб" и заговор за убийството на главния изпълнителен директор на германския отбранителен гигант „Райнметал".
Лидерите и представителите на ЕС обаче искат да избегнат всякакво внушение, че Русия е на прага на пряк удар
„Можем да кажем съвсем ясно, че европейските служби не виждат никакъв риск от нападение срещу европейски държави", заяви високопоставен представител на ЕС пред изданието, пожелал анонимност, тъй като няма право да говори официално.
Лидерите често използват термините „хибридна заплаха" или „хибридна война", които обикновено се свързват с публикация от 2007 г. на бившия анализатор на Пентагона Франк Хофман, макар че авторството на термина се приписва и на други.
Понятието е широко и обхваща „съчетание от принудителни и подривни действия, конвенционални и неконвенционални методи, например дипломатически, военни, икономически и технологични, които могат да бъдат използвани координирано от държавни или недържавни актьори за постигането на конкретни цели, като същевременно остават под прага на официално обявена война", според определение, предоставено от Европейската комисия.
Представител на ЕС, пожелал анонимност, за да обсъжда чувствителни въпроси, свързани със сигурността, заяви, че „хибридни заплахи" и „хибридна война" се използват за описване на действия, които не достигат до преки атаки срещу европейски военни или цивилни цели.
Това позволява на ЕС да избегне състояние на война и съответно необходимостта от военен отговор от страна на ЕС или НАТО. Термините също така създават усещането за обичайни заплахи, предвид разпространението на подобни атаки с ниска интензивност и провокации в Европа от средата на 2000-те години.
Има и друга причина европейските държави да използват определението „хибридна война". Всяко внушение, че европейските страни са във война или пряк конфликт с Русия, би могло да има сериозни икономически последици, да накара инвеститорите да изтеглят средствата си и да доведе до значително по-високи застрахователни премии.
Според Джеймс Апатуари, заместник-помощник на генералния секретар на НАТО по въпросите на иновациите, хибридните действия и киберсигурността,
терминът е напълно подходящ за описване на действията на Русия
, при които дронове и самолети нарушават въздушното пространство на НАТО или ЕС: „Склонни сме да използваме термина „хибридни действия", защото отдавна сме отвъд етапа само на заплахите, както показва широкият спектър от кибератаки, саботажи и навлизания на дронове", казва той.
„Ние реагираме на тези враждебни действия, например когато съюзниците координираха експулсирането на руски „дипломати" и когато разположихме военни средства в Балтийско море, за да предотвратим повреждането на подводната инфраструктура."
Критиците обаче твърдят, че прекомерната употреба на термина „хибридна война" за описване на убийства и навлизания на дронове може да създаде у обществото фалшиво чувство за сигурност и спокойствие.
„Трябва просто да говорим за конфликт", заяви Павел Вечински, главен изпълнителен директор на компанията за отбранителни технологии „ДатаУолк".
„През декември Русия почти изключи цялата енергийна мрежа на страната ни. Бяхме на минути от това да останем без електричество
Те се опитват да взривяват железопътни линии — поне в един случай успешно. Изпращат пратки, пълни с експлозиви. Има огромен брой кибератаки: Полша е най-атакуваната кибернетично страна в Европа."
„Как можете да кажете, че не сте в конфликт, когато чужда държава убива граждани и взривява железопътните ви линии?", продължи той, визирайки убийството през юни на Семьон Скрепецки - артист и открит критик на Владимир Путин.
Според Гран, който беше помощник-генерален секретар на НАТО от 2016 до 2022 г., ескалиращите атаки са огледален образ на постепенното увеличаване на подкрепата на западните държави за Украйна след пълномащабното нахлуване на Москва през 2022 г.
„Започнахме с изпращането на каски и спални чували, а накрая стигнахме до ракети с далечен обсег. Това е методът на сваряването на жабата", добави Гран, използвайки израза за ситуация, при която не се реагира на опасна ситуация, която постепенно се влошава.
„Това, което вчера ни се струваше шокиращо, утре се превръща в норма и така нататък, докато не се окажете в много по-интензивна ситуация... Те тестват границите", каза още тя.
