Над половината медицински сестри, които работят в детските градини в София, са на възраст над 62 години. От общо 713 сестри 375 са над тази възраст, а 175 от тях вече са над 70 години. Това посочват от Столична община в отговор на изказване на здравния министър, според което нормативната уредба не се нуждае от промяна и в детските ясли няма проблем с липсата на персонал.
От Столична община посочват, че само преди няколко месеца са получили различно становище от Министерството на здравеопазването. В писмо от 29 юни 2026 г. зам.-министърът на здравеопазването д-р Ивиан Бенишев е уведомил общината, че педагогът, дори да е преминал обучението по чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26, не придобива качеството на медицински специалист и не може да изпълнява дейности, за които се изисква медицинска квалификация.
Според становището назначаването на педагог по този ред не представлява заместване на медицински специалист, а осигуряване на допълнителен персонал за организацията на грижата за децата в яслената група.
От общината посочват, че през последните години многократно са искали становища от здравното министерство за прилагането на този текст. По думите им отговорите често са си противоречали в зависимост от това кой ръководи ведомството. Според Столична община самият факт, че постоянно се налага допълнително тълкуване на нормативните текстове, показва, че те най-малкото се нуждаят от прецизиране.
От общината призовават министъра да се запознае и със становищата на Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация. Те подкрепят идеята грижата за най-малките деца да бъде организирана от различни специалисти. Столична община е изпратила тези становища заедно с последното си писмо до Министерството на здравеопазването.
От Столична община настояват здравният министър да се запознае и с организацията на яслената грижа във всички страни от Европейския съюз. Информация по този въпрос вече е била изпратена на министерството.
Общината припомня и историческите причини за създаването на яслите в сегашния им вид през 1950 г. През първите десетилетия те са функционирали като строго изолационни и медицински структури заради високите здравни рискове по онова време – епидемии, инфекциозни заболявания, липса на съвременни антибиотици и ваксини. Медицинската практика тогава е включвала тежки процедури като кварцово облъчване и профилирано медицинско закаляване.
Част от тези процедури впоследствие са отпаднали, а останалите дейности са били вменени на личните лекари, с които Столична община също е провела разговори.
От общината заявяват, че не приемат становището на министъра, че системата трябва да остане непроменена, въпреки позициите на лекарски асоциации, университети и работодателски организации. Според тях става дума за система, създадена преди 80 години и до момента нереорганизирана в съответствие с промените в медицината, обществото и нуждите на ранното детско развитие.
Столична община очаква от здравното министерство мотиви, които да оборят направените предложения за промени и да бъдат подкрепени с данни и анализи.
От общината подчертават, че България остава единствената страна в Европа, в която вместо експерти по ранно детско развитие все още има изискване във всяка яслена група да работят по две медицински сестри.
Недостигът на медицински сестри съществува във всички области на образователната и здравната система и според общината ще продължи да се задълбочава заради липсата на кадри, слабия интерес към специалността и острата нужда от специализиран персонал в болничната помощ.
Столична община заявява, че ще продължи да настоява за промени, които да отговарят на съвременните нужди на децата, семействата и системата за ранно детско развитие. Оттам очакват по темата да се проведе отговорен дебат, основан на данни и анализи.
