Унгария облага свръхпечалби на финансово-кредитни институции, Румъния - на банки, петролни и газови компании, Испания – на големи компании, Великобритания – компании за нефт и газ, а Чехия, след като облагаше рафинерии и прекрати действието на мярката, се кани отново да я въведе. Полша и Португалия обсъждат включване на нови сектори заради скока на цените на петрол и газ.
Това показа справка на “24 часа” по повод обявеното от правителството намерение България също да въведе облагане на свръхпечалбите.
Засега у нас ще се обложат банки, застрахователи, търговци с не по-малко от 5 обекта, телекомуникационни компании, обменни бюра и фирми за бързи кредити. “Пощадени” са производствени предприятия, транспорт, селско стопанство. За референтен период ще се приеме 2020-2025 г.
Очаквано, мярката събуди стари спорове с познати аргументи, към които се прибавиха и нови. Поглед към препоръките на ЕС от 2022 г., и към страни, в които тя действа и в момента, показва, че за държава в ликвидна криза, каквато е България, мярката е работещо решение. Но е важно да се подчертае, че бизнесът, засегнат от нея, а и всички останали, трябва да знаят защо се въвежда и кога ще бъде отменена. А засега правителството не е уточнило защо ще облага точно тези сектори и докога.
България не е изключение с въвеждането на мярката. През 2022 г. ЕС прие регламент за въвеждане на временна мярка - solidarity contribution, само за компаниите от петролната, газовата, въглищната индустрия и рафинериите, а минималната ставка беше 33%, колкото в момента предлагат от финансовото министерство.
Изборът на методиката и на секторите, в които ще се прилага, е най-важният въпрос, защото на практика той определя кои компании ще плащат.
Облагането на свръхпечалби естествено има своите критици. Според МВФ например, докато действа, може да предизвика свиване на инвестициите заради нормална бизнес логика. Ако една компания инвестира €1 млрд. в нова фабрика , тя очаква бъдещите печалби да компенсират риска. Ако държавата обаче изведнъж каже, че ако “печалбата ви стане много висока, ще вземем допълнителна част от нея”, инвеститорът може да включи този риск в сметката си и да инвестира по-малко или да избере друга държава.
Вторият аргумент е, че е трудно да се определи какво е свръхпечалба. Отговорът се дава с методиката и не е лесен. Ако например една компания е печелила 120 млн. евро, 140 млн. и 300 млн. евро за тригодишен референтен период, как да се избере коя е нормалната печалба? Средната за тези 3 години, тази, която осигурява определен процент възвръщаемост на капитала, печалбата на конкуренти или нещо друго?
Някои критици дори правят сравнение между компании, които са инвестирали преди кризата и такива, които не са вложили нищо, но просто имат огромен марж заради кризата. Така, ако се гледа само текущата печалба, двете дружества ще бъдат третирани сходно, което би било погрешно решение.
Според едни такъв данък вдига инфлацията, докато други твърдят, че се случва по-скоро обратното - компаниите от съответните сектори се лишават от мотивация да вдигат цените и да правят свръхпечалба, защото ще се разделят с една трета от нея.
Има основание критиката, че ако веднъж е била въведена мярката, инвеститорите ще очакват да бъде въведена отново, а това прави планирането на бизнеса трудно. А ако се очаква този инструмент да бъде разширяван и към други сектори, това може да предизвика инвестиционни изкривявания.
Най- трудно оспоримата критика към мярката и същевременно тънкост при калибрирането ѝ е тя да не се превърне в наказание за успешни предприемачи. Ако компания е инвестирала успешно, въвела е нова технология и е получила много висока печалба, не е очевидно, че тази печалба трябва да се третира като “свръхпечалба”, само защото е висока. Според предприемачи при наличието на корпоративен данък у нас не може да се добавя и данък “свръхпечалба”.
