Към 1 млрд. евро европейско финансиране може да бъде насочено към трансформацията на енергийния комплекс в Маришкия басейн.
Мини “Марица-изток” и ТЕЦ “Марица-изток 2” са отделени от БЕХ и влизат в нов холдинг. В структурата му е и дружеството за възстановяване на минни терени.
Министерството на енергетиката определя това като първа стъпка към създаването на устойчива перспектива за комплекса. Зам.-министърът на енергетиката Кирил Темелков заяви, че реформата не е направена заради Плана за възстановяване и устойчивост, но е предвидена в него. Причината е необходимостта държавата да покаже конкретни стъпки за развитие на въглищните региони и индустрията, основно в Маришкия басейн.
Отделянето на тези дружества в холдинг “Марица-изток” е направено с цел да няма кръстосано субсидиране и финансиране между сектори в енергетиката. Ангажиментът произтича от европейското законодателство и от задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз. Реформата е повече от необходима, и то от години назад, посочи Темелков.
Паралелно с преструктурирането е разработен план за бъдещето на комплекса. В работата по него са участвали представители на енергийното министерство, БЕХ, НЕК, ЕСО, мините и тецът, както и синдикални организации и експерти, включително от Европейската инвестиционна банка.
Включването на синдикатите дало възможност редица въпроси да бъдат обсъждани преди вземане на решения.
Петър Ангелов - който е определен за ръководител на холдинга, разказа, че се е включил със своята експертност. Той е работил близо девет години като одитор, след това в частния сектор, занимавайки се с преструктуриране на компании и финансово моделиране.
Въпросните 1 млрд. евро за трансформацията на Маришкия басейн идва по Плана за възстановяване и устойчивост и от Фонда за справедлив преход. Парите ще бъдат използвани за запазването на енергийния капацитет и сигурността на електроснабдяването и постепенното преобразуване на региона.
Между 400 и 600 млн. евро са от Плана за възстановяване и устойчивост. Към тях се добавят средства по Фонда за справедлив преход.
Плановете предвиждат от 2027 до 2031 г. да се направи рекултивация на терени, подготовката им за нови икономически дейности, изграждане на фотоволтаични централи със системи за съхранение и необходимата електропреносна инфраструктура. Около 800 души ще бъдат ангажирани в тези дейности, които ще дадат основата на индустриалните зони.
Около 20 000 декара терени трябва постепенно да бъдат освободени от минната дейност и подготвени за ново предназначение. По-голямата част - около 18 000 дка, ще бъдат за обществени нужди и там ще има паркове, гори, земеделски площи и други дейности. Плановете за рекултивираните терени включват и изграждането на фотоволтаични паркове с батерии. Ангелов съобщи, че се предвиждат три такива парка. Мощностите все още предстои да бъдат финализирани.
Темелков обаче подчерта, че фотоволтаиците не трябва да се възприемат като основата на трансформацията. Планът не предвижда земята в региона да бъде осеяна само със слънчеви панели. 2000–3000 декара да бъдат за индустриални зони, в които да бъде привлечен бизнес, свързан с производство, така че в региона да се създават и работни места.
Холдингът няма пряко да се занимава с всички бъдещи производства, но ще трябва да създаде необходимата инфраструктура и условия за привличане на инвеститори. Сред обсъжданите възможности за инвестиции са предприятия за рециклиране на фотоволтаични панели и батерии, както и производство на батерии.
Има интерес от инвеститори, но проектите трябва да бъдат оценявани внимателно - според броя на работните места, възвръщаемостта, готовността на пазара, екологичния ефект и ползите за местната общност. Една от идеите е да се търсят нови приложения на въглищата, извън традиционното им използване за производство на електроенергия.
Сред обсъжданите възможности е производството на торове на базата на въглищните пластове. Разглежда се и потенциалът за извличане на редкоземни елементи. Темелков казва, че всички възможности трябва да бъдат проучени и оценени, преди да бъде взето решение дали са икономически приложими.
Въпреки зелената трансформация целта е комплексът да запази ролята си на важен енергиен център. ТЕЦ “Марица-изток 2” продължава да има ключово значение за електроенергийната система, но разходите за въглеродни емисии са съществена част от цената на произвежданата електроенергия. Една от възможностите за намаляването им е използването на биомаса, както и технологии за улавяне и съхранение или преработване на въглерод.
Темелков е категоричен, че не се предвиждат съкращения на работници
Един от основните акценти в плана е да не бъде загубен човешкият ресурс на комплекса. Част от служителите на мините могат да бъдат насочени към рекултивацията на терените и подготовката им за нови икономически дейности.
Според зам.-министъра хората с опит в комплекса са един от най-ценните му активи. Ако регионът загуби тези специалисти, последващото възстановяване на производствения капацитет би било много по-трудно.
Затова идеята е “Марица-изток” да не се превърне просто в територия на закрит въгледобив, а постепенно да се трансформира в енергиен и индустриален център с нови производства, инвестиции и работни места.
