На 11 ноември православната църква почита паметта на свети великомъченик Мина – един от най-почитаните светци у нас. Той е известен като чудотворец и закрилник на семейството, на жените, децата и хората, които са поели на път. Вярващите се обръщат към него с молитва за здраве, закрила, помощ в трудни моменти и разрешаване на житейски проблеми.
Свети Мина живял през III и началото на IV век. Роден е в Египет и бил войник в римската армия. По време на гоненията срещу християните той открито заявил вярата си в Христос и отказал да се отрече от нея. Заради това бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч.
След смъртта му християните започнали да почитат светеца заради многобройните чудеса, които се свързват с неговото име. Според църковното предание мощите му били пренесени в Александрия, където бил издигнат храм в негова чест.
В България редица храмове носят името на свети Мина. Сред тях е Обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“ край София, който всяка година събира стотици вярващи на храмовия си празник. Вярващите палят свещи пред иконата на светеца и отправят молитви за здраве, семейно благополучие и закрила.
Според народните вярвания 11 ноември поставя началото на Вълчите празници, наричани още Вълчи дни или Мратинци. В традиционния календар свети Мина е смятан за господар на вълците – той ги пуска и прибира.
В тези дни съществували редица забрани, свързани с домашната работа. Жените не трябвало да шият, плетат, тъкат и предат вълна. Ножиците и острите предмети се прибирали или завързвали, за да се предпази домът от вълци и зли сили.
Хората се стараели преди празника да приключат започнатите ремонти, да поправят оградите и да запушат всички отвори в къщите. Вярвало се, че така семейството и добитъкът ще бъдат предпазени от беди през зимата. Това са народни обичаи и поверия, а не църковни предписания.
На 11 ноември имен ден имат Мина, Минка, Минчо и Минко, както и Виктор и Виктория, тъй като на същата дата църквата почита и светите мъченици Виктор и Стефанида.
