Международната рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P) свали перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от позитивна на стабилна и потвърди дългосрочния и краткосрочния суверенен кредитен рейтинг на страната съответно на "BBB+/A-2", става ясно от съобщение на агенцията.
Основната причина са т. нар. двойни дефицити, тоест не само бюджетният дефицит, но и свързаният донякъде с него влошаващ се търговски дефицит.
Агенцията е притеснена, че българската икономика прегрява заради слабия износ и силния внос, движен от ръста в потреблението, което практически означава, че България финансира света и парите ѝ изтичат навън.
"Промяната на перспективата от положителна на стабилна отразява съчетанието от влошаващи се показатели в бюджетния и външния сектор на фона на признаци за прегряване на икономиката", пише в мотивите си агенцията. Тя припомня ревизираната си оценка за бюджетния дефицит на България до 5,1% от БВП тази година след поемането на властта от "Прогресивна България".
"Дефицитът по текущата сметка също се влоши повече от очакваното. Причините са слабите резултати при износа, съчетани със силното вътрешно търсене и рязкото поскъпване на енергийните ресурси, което увеличи вноса. Прогнозираме дефицитът по текущата сметка да достигне 8,7% от БВП през 2026 г. и да остане висок, със средна стойност от 7,0% за периода 2027–2029 г. Това представлява съществен контраст със сравнително малките, но устойчиви излишъци, отчетени между 2013 и 2021 г.", пише S&P.
"Бихме могли да понижим кредитния рейтинг на България, ако усилията за бюджетна консолидация бъдат забавени или преустановени. Подобен риск съществува например при затруднения в ограничаването на ръста на публичните разходи на фона на продължаващата съпротива срещу трайно увеличаване на данъците", пише агенцията.
Негативен натиск върху рейтинга може да възникне и ако, противно на очакванията ни, ръстът на кредитирането в частния сектор бъде последван от внезапно и неконтролирано свиване, което потенциално би могло да доведе до продължителен спад на икономическата активност, допълва S&P.
"Бихме могли да повишим кредитния рейтинг на България, ако външните дисбаланси в икономиката започнат да се свиват. Това би било възможно най-вече при устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка", пише агенцията.
Засега агенцията потвърждава рейтингите на България, тъй като очаква, че предприемането на адекватни мерки ще позволи постепенно охлаждане на икономиката.
Освен това българските граждани и компании като цяло притежават приблизително толкова чуждестранни активи, колкото са задълженията им към чуждестранни кредитори. "Ето защо смятаме, че страната разполага с достатъчно буфери, за да се справи с краткосрочното влошаване на бюджетните и външните финансови потоци спрямо предишните ни очаквания", пише S&P.
Високият ръст на заплатите, кредитирането в страната и цените на жилищата са ясни признаци за прегряване на икономиката и задълбочаване на дисбалансите, смята рейтинговата агенция.
Напрегнатият пазар на труда продължава да стимулира силното номинално увеличение на възнагражденията в частния сектор. През първите шест месеца на 2026 г. ръстът им достига 11.7%, като приблизително същите темпове се наблюдават от 2023 г. насам.
Кредитирането в частния сектор също остава на високи нива. Ръстът на заемите за домакинствата достига 21% и е съсредоточен основно в ипотечното кредитиране. В резултат цените на недвижимите имоти продължават да се покачват бързо, като през юни 2026 г. годишният им ръст достига 15.5%.
"Фундаменталните икономически фактори показват само умерено надценяване на имотите, а капиталовите и ликвидните буфери на банките изглеждат стабилни. Въпреки това смятаме, че продължаващото натрупване на дисбаланси увеличава риска от корекция на пазара", коментира S&P.
През 2026 г. България е напът да регистрира най-големия си бюджетен дефицит за последните поне 12 години, като общият дефицит се очаква да достигне 5.1% от БВП.
За разширяването на дефицита според агенцията са допринесли няколко фактора: обвързването на увеличенията на заплатите в публичния сектор с ръста на възнагражденията в частния сектор, по-високите инвестиционни разходи на общините и отпадането на мерките за увеличаване на приходите, предложени от предишното правителство през миналата година. Ръстовете на пенсиите и разходите за военно оборудване също са отчетени в анализа.
Въпреки че възнагражденията в публичния сектор вече са замразени, правителството признава, че няма достатъчно време за пълно предотвратяване на увеличението на дефицита през 2026 г. чрез нови мерки, пише S&P.
"Проектобюджетът за 2027 г. включва пакет от мерки за консолидация, които според нас са изпълними, макар и с относително по-ниско качество. Най-съществената от тях е еднократното облагане на "свръхпечалбите" в определени сектори, от което правителството очаква да събере 800 млн. евро, или 0,6% от БВП, през 2027 г. От страна на разходите корекцията ще бъде постигната основно чрез постепенно ограничаване на разходите за персонал като дял от БВП. Това обаче може да се окаже трудно, докато ръстът на заплатите в частния сектор остава висок", посочва рейтинговата агенция.
Партията "Прогресивна България" на Румен Радев управлява с абсолютно мнозинство след парламентарните избори през април 2026 г. "Очакваме правителството да постави акцент върху бюджетната консолидация, подобряването на управлението и борбата с корупцията", пише агенцията.
Неблагоприятните демографски тенденции и намаляващото население на България създават икономически и фискални рискове. През 2026 г. инвестициите и потреблението са основните двигатели на икономическата активност и компенсират спада на износа.
"Предполагаме, че нормализирането на ръста на заплатите – процес, който вече се наблюдава в публичния сектор през последните месеци, макар и в по-малка степен в частния – ще ограничи потреблението до по-устойчиви нива", пише рейтинговата агенция. Тя очаква охлаждане на икономиката и по-балансиран растеж през следващите години.
Остава обаче рискът България да продължи да расте през потребление и внос, особено ако реакцията на икономическата политика не бъде достатъчно адекватна и своевременна.
"Предстои обаче да се види дали засилената обществена подкрепа за управлението ще доведе до по-ефективни политики и по-силен импулс за реформи", пише S&P.
Въпреки по-умерената реторика по отношение на Русия агенцията не очаква сериозен конфликт между българското правителство и Европейския съюз.
"Преди това министър-председателят Радев се противопоставяше на предоставянето на военна помощ за Украйна и изразяваше подкрепа за по-прагматични отношения с Русия, включително проучване на възможностите за възобновяване на енергийните доставки, когато това е икономически изгодно. Въпреки това не очакваме новото правителство да предприеме активни действия, които биха могли да го конфронтират с ЕС, извън някои заявени разногласия. Причината е значението на европейската Кохезионна политика и средствата по програмата NextGenerationEU за страната", пише в анализа.
Според него членството в еврозоната означава по-дълбока интеграция на България в европейските институции, включително достъп до ликвидната подкрепа на Евросистемата, особено в периоди на криза.
