Новини

ВСС не е следващата спирка в политическата кариера

   

  google

От кабинетите на Бойко Борисов до управлението на Кирил Петков, Гълъб Донев, Николай Денков и Андрей Гюров - политическите назначения са част от биографиите на кандидати за кадровия орган на съдебната власт.

Министри, заместник-министри, депутати и членове на политически кабинети не бива да преминават непосредствено от политическата власт във Висшия съдебен съвет. Изборът на нов състав трябва да постави ясна граница пред превръщането на този орган в следващ етап от нечия политическа кариера.

Избереш ли политиката, приемаш и отговорността за този избор. Работата в правителствен екип следва управленската линия на премиера и ресорния министър, а заемането на политическия пост се основава на тяхното доверие. Това е част от устройството на изпълнителната власт, но при преминаване във ВСС изисква убедителни гаранции за дистанция от предишните политически ангажименти.

Особено съществено е участието в политически кабинети. То предполага работа в непосредствения екип на министъра, участие в провеждането на неговата политика и отношения на политическо доверие. Освобождаването от длъжност не заличава тази биография. Не я заличава и последваща номинация с обещание за независимост.

В настоящата процедура този разговор има конкретни имена.

Андрей Янкулов е бивш прокурор и адвокат. През август–ноември 2014 г. е заместник-министър на вътрешните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. От ноември 2014 г. до 22 февруари 2016 г. е заместник-министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов — първоначално при Христо Иванов, а след това за период и при Екатерина Захариева. През 2026 г. е служебен вицепремиер и министър на правосъдието при Андрей Гюров. Това е многократно участие в изпълнителната власт, включително в кабинета „Борисов II“.

Емил Дечев е съдия, назначен за заместник-министър на правосъдието на 27 януари 2022 г. при премиера Кирил Петков, в екипа на Надежда Йорданова. Остава на поста в двете служебни правителства на Гълъб Донев при министър Крум Зарков, а след това и при Николай Денков, в екипа на Атанас Славов, до април 2024 г. През 2026 г. е служебен министър на вътрешните работи при Андрей Гюров. Биографията му включва последователни назначения в няколко правителства.

Таня Радуловска-Мадамжиева е адвокат и бивш съдия. През 2026 г. е заместник-министър на правосъдието в служебното правителство на Андрей Гюров, в екипа на Андрей Янкулов. При нея също става дума за съвсем скорошно участие в изпълнителната власт.

Васил Пандов е юрист и университетски преподавател, бивш народен представител от „Продължаваме промяната“. През 2022 г. е началник на политическия кабинет на здравния министър Асена Сербезова в правителството на Кирил Петков. Политическата му биография обхваща както ръководство на министерски политически кабинет, така и депутатски мандати.

Веселин Вучков е професор по наказателен процес. През 2009–2013 г. е заместник-министър на вътрешните работи в първото правителство на Бойко Борисов, при министър Цветан Цветанов. След това е депутат от ГЕРБ в 42-рото и 43-тото Народно събрание, а от 7 ноември 2014 г. до 11 март 2015 г. — министър на вътрешните работи във второто правителство на Бойко Борисов. Неговите политически длъжности са по-отдалечени във времето и тази разлика трябва да бъде отчетена.

Така петима от седемте кандидати, подкрепени от депутати от ПП, имат пряко участие в изпълнителната или законодателната власт. Депутатите от „Демократична България“ подкрепят трима от същите кандидати - Янкулов, Дечев и Радуловска-Мадамжиева, участвали в служебното управление през 2026 г.

Цвета Рангелова, подкрепена от депутат от „Възраждане“, също има пряка партийна и парламентарна биография като бивш народен представител от тази формация. Стандартът за дистанция от политическата власт трябва да важи и за нея.

На този фон заслужава внимание и дебатът за командироването на магистрати. Васил Пандов поставя въпроса за риска от зависимост при този механизъм и предлага ограничения. Същата взискателност към начина на назначаване и доверието на назначаващия трябва да се прилага и при оценката на собствената му работа в политически кабинет.

Продължителното командироване трябва да бъде обсъждано с ясни критерии и конкретни решения. Но също толкова ясен отговор дължат и кандидатите с многократни министерски и заместникминистерски назначения: какви гаранции дават, че политическото доверие, върху което са изграждали управленската си кариера, няма да се превърне в очакване за лоялност във ВСС?

Парламентарната квота не е партийна квота. Правото на депутатите да номинират и избират не им дава право на последващо влияние върху избраните. Близостта до партийно ръководство, парламентарна група или влиятелни депутати не може да замести доказателствата за независимост. Във ВСС няма резервирани места за управляващи, опозиция или самопровъзгласили се реформатори.

Няма „добра“ политическа зависимост. Не може близостта до една партия да бъде основание за недоверие, а близостта до друга да се представя като гаранция за реформа. Допуснем ли такова изключение, всяка следваща формация ще поиска своето.

Сред предложенията на „Прогресивна България“ са съдии, адвокати, учени и университетски преподаватели с кариера в правосъдието и правната наука. Именно професионалният път, почтеността и конкретните решения за проблемите на системата трябва да бъдат водещи при избора. Същата строга проверка се дължи и на тези кандидати. Парламентът трябва да намери и посочи достойните, а не партиите да изпратят своите.

Съдебната система има нужда от болезнени реформи, работещи конкурси, навременни атестации и справедливи кадрови решения. Ако ВСС се превърне в продължение на политическите кабинети и парламентарните противопоставяния, тези задачи рискуват отново да отстъпят пред партийни сделки, лични амбиции и поредна политическа или PR кампания.

ВСС не е убежище след приключил мандат. Не е трамплин към следващ пост. Не е място, на което политическото влияние да бъде преоблечено като съдебна реформа.

Обществото очаква справедливост. За да я защитава, кадровият орган на съдебната власт трябва да бъде убедително независим от онези, които са го избрали./Факти