Анализи

Елена Поптодорова: Шънджън няма да роди нов световен ред, но може да ускори разпада на досегашния

   
Елена Поптодорова: Шънджън няма да роди нов световен ред, но може да ускори разпада на досегашния

Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Шънджън няма да роди нов световен ред, но може да ускори разпада на досегашния, без да предложи алтернатива. Тримата лидери пристигат на нея със собствени амбиции, но и със сериозни вътрешни слабости, а най-големият риск е да си поделят сферите на влияние за сметка на по-малките държави. Това коментира в интервю за Dnes.bg  вицепрезидентът на Атлантическия клуб и бивш посланик на България в САЩ Елена Поптодорова.

По думите ѝ още по-тревожна е ситуацията в Черно море, където атаките срещу кораби вече изискват не поредни срещи и декларации, а конкретни отбранителни действия. България трябва без колебание да поиска съюзническо участие за прихващане и неутрализиране на дроновете, включително в изключителната си икономическа зона. „Войната е тук“, предупреждава Поптодорова.

- Ще бъде ли срещата в Шънджън втора Ялта, подаваните сигнали от трите страни-участнички са противоречиви?

- Това всъщност е главната цел на президента Путин. Всякакъв опит да се търсят сравнения с Ялта идват от намерението на Путин да накара световната публика така да възприема тази среща. Нека припомним първо, че тази тристранна среща беше най-напред предложена от Путин. Имаше дълго време мълчание и от американска страна, последен всъщност я потвърди китйският лидер Си Дзинпин. Това е намерението на президента Путин, който иска да внуши, че срещата е подобие на Ялта, най вече като разбиране, че ето големите се събират, за да решават съдбата на малките. Но истината е, че не е възможно това да се случи, защото обстоятелствата са много различни. Оставаме на страна състоянието на самата Русия. Тя в момента е силно отслабена чисто реурсно държава. Петгодишната война изтощи ресурсите ѝ повече, отколкото да даде впечатление за победа с 1 500 000 жертви и ранени и засилена зависимост точно от Пекин. С видими ограничения, граници на руската сила. 

От тази позиция много трудно президентът Путин може да претендира за някакъв римейк на Ялта. За това коментаторите подхванаха тази тема, защото пак Путин реши, че трябва да вкара нова система за европейска сигурност, нова архитектура за сигурност. 

Истината, ако говорим като цяло за срещата е, че не е много ясно как ще премине тя. Дневният ред е доста флуиден, имахме различни заявки от президентите Путин и Тръмп. За пореден път Си е мълчалив, дискретен и не дава признаци какви теми той би предпочел да обсъжда. 

В Шанджън няма да се роди нов световен ред. Ако трябва да сме реалисти и то на ръба, така да го нарека, на тревожния реализъм, мисля че Шънджън, ще маркира ускоряване на разапада на стария ред без да се постигне яснота или съгласие как той може да бъде заместен. Защото и тримата участници влизат с определени слабости в тройната среща. 

Надеждата на Путин е да получи подкрепа за войната в Украйна подкрепа от Си Дзинпин и да повлияе на Тръмп, за да натисне повече Украйна. Дори и тази идея за преразглеждане на европейската архитектура за сигурност, тя минава през Украйна. През завършване на войната там по исканията на Путин, които съвсем неотдавна разбрахме след преговорите в Абу Даби, благодарение на в. "Ню Йорк таймс". 

Си Дзинпин е в най-силна позиция от тримата, има икономически и чисто технологични успехи, с които Китай може да се похвали. Но и той влиза в тази среща с определени вътрешни слабости, защото междувременно както говорим за икономическото чудо на Китай, то не е много сигурно, то е колебливо, защото последните 6 години в Китай се развива една криза с недвижими имоти. Ценообразуване в жилища, строителство. Тя разстърсва цялата държава тази криза. Силно спаднало вътрешно търсене, международно недоверие. И Си има тревоги, с които влиза в срещата. 

За Тръмп е ясно - разклатени позиции след междинните избори. Тъй като САЩ повече ги следим и излизат повече новини от там, виждате, че има едни постоянно нарастващи финансови напрежения, борсови напрежения, нарастват съмненията сред съюзниците доколко може да се разчита на САЩ. Да не говорим за Иран, където Тръмп определено има нужда от подкрепа и той вероятно се надява да получи подкрепа по Иран. 

Както изглежда много тържествено, много впечатляващо, китайските медии даже определиха срещата, че ще е с новаторско значение, но точно поради този размит дневен ред - ядрено разоръжаване и търговия, в Украйна, споровете Китай - САЩ. Да не говорим, че много услжнява позициите на президента Тръмп последната история около Nvidia и драмата с предполагаемата китайска шпионка, която е осигурила износа на хиляди съвременни чипове за Китай. Тези разговори сигурно ще присъват на срещата, не знаем дали буквално или във въздуха. 

Много трудно е да предскажем как ще се развият разговорите. Много медии в Америка определиха, че Тръмп прави последния си подарък към Путин. Може би с надежда да отклони Русия от зависимостта към Китай. Твърде късно е вече да се правят такива опити. Независимо, че това е била една много дълга политика на американски президенти преди Тръмп. 

Знаем със сигурност, че снимката тя ще бъде на трите най-силни държави в света. Всяка от тях влиза със собствени не просто интереси и належащи необходимости, но и със собствени проблеми и несигурности. Така, че ще видим кои теми, ще останат на срещите. 

Тази среща е много по-малко обещаваща от Ялта. Ялта е среща на победители, това е среща, на която са се договаряли общи цели, общи средства. Докато тук няма поне общ план, общи посоки, които да събират тези трима лидери заедно. И в известен смисъл тази среща може да се окаже и по-опасна в някои отношения от Ялта. 

Какво положително евентуално може да се случи? Да речем, че Си Дзипин се съгласи да започне ядрени преговори, или да речем трите дърави да договорят някакъв общ подход към Иран. 

- Иран няма ли да е една от основните теми, за Тръмп не е ли най-важната за него? 

- Разбира се, това за него е много важна тема. Въпреки, че Тръмп в понеделник като тръгваше към Азия спомена Украйна, даже я нарече моята любима тема. Но при Тръмп всичко е въпрос на момента. Много неопределено и напрегнато ще е, защото такива срещи се подготвят с предварително договорен дневен ред и той е ясен и известен. А в случая това, което знаем е, че всяка от трите държави излиза със собствения си дневен ред. Да напълно логично е, че Иран ще влезе в дискусиите. Тръмп вероятно ще иска някаква помощ за там. Представете си как изглежда от гледна точка на Иран картината. Затова не съм сигурна, че ще се получи публично някакво договаряне срещу Иран, защото двамата най-близки съюзници на Иран - Русия и Китай не биха се договорили заедно с нападателя на Иран президентът Тръмп. Невероятно би било, ако се излезе с някаква обща позиция. 

Винаги твърдим, че е добре да се срещат и да разговарят особено лидерите на големите държави. Може да има трагични последици. При положение, че няма да намерят обща стратегическа посока занапред. Тази среща ще маркира по-бързия разпад на стария ред, който беше изграден след Втората световна война, без обаче съгласие как той да бъде заместен. Вижте колко е кратка срещата. И самото структуриране на срещата. На такава кратка среща няма как да се постигнат такива фундаментални договорености, които да означават цялостно преобръщане на международните отношения. 

- Какво очаквате все пак да се договорят? 

-За мен най-тревожното би било, да съобщят, че срещата е била успешна. Но от сега може да сме сигурни, че ще има официално съобщение, че срещата е била много успешна. Опасявам се, те да не се договорят така и да си признаят взаимно интересите - в смисъл да се даде подкрепа на Путин в Украйна, да се даде подкрепа на Китай за Тайван, а Тръмп да изтръгне някаква помощ за Иран и вероятно някаква договореност с Китай за американската икономика. Това обаче е обречен изход, защото той няма да води до преодоляване на тежки кризи, а по-скоро това означава навлизане в дълбочина на всяка една от тях.

Срещата е твърде кратка за стратегически договорености. Да не забравяме и че Тръмп трябва да се прибере у дома след срещата и там той няма да получи подкрепа, особено вече в новата обстановка, ако е влязъл в някакви по-широки договорки, които отговарят на американската политика и на тези решения, които Конгресът е взимал досега. Така, че срещата е с много въпросителни. Но знаем едно, че тя удоволетворява по съответен начин един от тримата, които ще видим утре заедно. 

- За Китай кое ще е най-важното от тази среща? 

- За Китай самата среща е много важна, защото по този начин се явява равностоен участник в световните дела. Китай иска да покаже, че решава и участва наравно в тези въпроси, които всъщност определят развитието на света. Истината е, че Си е може би най-амбициозен от тримата в стратегически план. При краткия преглед, който направихме кой с какво влиза в срещата, стана ясно, че всеки отива да решава горещи, належащи проблеми. Си, вероятно по типичен китайски маниер, гледа напред. Той търси да преоформи международните институции, новите взаимоотношения между силните на деня, които да отразяват нов Китай. Китай вече е с нов икономически статут, ако щете и с нова глобална амбиция. Разбира се, голямата награда за Си е Тайван. За Си ще е досатъчно да спечели време и да получи съгласие от страна на Тръмп да се удължи търговското примирие между двете страни. И най-вече, което е много важно за Китай да се удължи тази пауза върху оръжейните доставки на Америка за Китай. Да припомня, че от месеци насам Тръмп е замръзил доставките на оръжия за Китай. 

И разбира се, той не би искал никакви неприятни изненади на самата безпрецедентна среща. Именно, че той е домакин му дава предимство. Той не би искал да има никакви изненади от спонтанни хрумвания на Тръмп или някаква прекомерна амбиция от страна на Путин. Да не забравяме, че ние говорим за среща на тримата, но тя е в контекста на срещата на най-високо равнище на Азиатско тихоокеанското икономическо сътрудничество. Освен тримата там присъства цяла Азия и Тихоокеанската част. И това е голямата цел на Си Дзинпин това да се развие като много успешна среща и да няма неприятни изненади. 

- Отново бяха ударени два кораба в българската икономическа зона, министърът на отбраната заяви, че атаките ще продължават, всичко с което разполагаме е по крайбрежието, какво може да направи още страната ни? Може ли да говорим за европейска сигурност? 

- Ние постоянно това правим - говорим за европейска сигурност. Истината е, че вече се стига до едва поносим предел. От октомври само в наши води имаме ударени 7 кораба. В последните два месеца с тези при Румъния надхвърлят 20. Това крещи за различно действие, защото прекрасно е направиха се срещи на тримата военни министри, прави се Центъра за Черноморска сигурност с европейски пари, но той е гражданска структура, това ще бъде обмяна на информация, като със сигурност това става и между съответните служби. Тук се опасявам, че няма друг ход освен отбранително действие. Необходимо е тези дронове да бъдат неутрализирани, да бъдат пресращани и разбивани. Всъщност Румъния вече го направи с два дрона. Признавам, аз съм удивена, генерали да ни управляват и да няма такова решение, което приляга на военни експерти. Освен изненадана съм и разтревожена. 

- А ние имаме ли с какво изобщо да противодействаме? 

- До тук опираме, че фактически нямаме военни средства, с които да го направим. Трябва да се иска по-настоятелно такова участие и съюзническо действие. Както имаме договореност с Air Policing за защита и контрол на въздушното пространство, така трябва да се поиска в прав текст, без уговорки, без двусмислия и недомлъвки помощ за прихващане на дронове в нашата екватория. В Икономическата зона имаме пълно право, понеже имаше спекулации, че ние сме могли да защитаваме само Териториалната си зона. Не, не е вярно,  по никакви документи и правни норми, ние не сме възпрепятствани или ограничавани да отвърнем с прихващане и разбиване на дронове. Това е единственият ход. 

На нас ни се каза многократно от президента Путин, външният министър Лавров, говорителите Песков и Захарова, еднозначно обясниха, че ударите по кораби в Черно море ще продължат. Аз не виждам от тук нататък какви колебания трябва да имаме за наши действия да предприемем защита. Виждам, че има колебания докъде да се стигне в текстовете, в думите, с които се изразяват позициите, но трябва да заявим правото си на защита както ние, така и Румъния, Турция. 

- Засега Турция мълчи, макар и да бяха ударени и кораби с нейни екипажи ...

- Да, преди два дни буквално турският външен министър се опита да проведе разговор с Кремъл по повод ударите. Направи и публично изявление, в което каза, че неуспешно е минал разговора. Потвърждава се, че ще продължат тези удари по кораби в Черно море. Затова не виждам смисъл в поредни документи или срещи, или дискусии. Кремъл няма колебание, замисляне, там се мачка наред и се опасявам, че това може да прерастне в още по-агресивни действия. Точно заради тези колебливи действия, защото войната е тук. При нас това е най-страшното, което можеше да ни се случи. Никога не е стояла мисъл откакто съществува НАТО за това да се извършва някаква нападателна дейност, ние разговаряме как да се защитим, а не как да нападнем. 

- Николай Милков бе предложен за посланик в САЩ, удачно ли е тази кандидатура? 

- Аз съм била колега с посланик Милков много дълги години, той има голям опит, което е много важно, опитът му в НАТО, целият му външно политически опит. Много съм щастлива, че се финализира това предложение, то върви негласно от лятото по коридорите на властта. Защото е много лошо да нямаме пълноправен действащ посланик точно във Вашингтон. Вече му поелах на добър час и много му стискам палци, защото истината е, че той отива в много трудно време. Една от сложностите пред него ще бъде да държи много добри отношения и с сенаторите от Конгреса и с администрацията, защото има дълбоко конфиктни отношения. Затова се радвам, че отива опитен човек, защото това е висш пилотаж в дипломацията.