Не са ми виновни те, сгрешихме ските. Това обяви българската звезда в ските Алберт Попов, след като остана 18-и в слалома на световното първенство в Заалбах (Австрия). В първия манш той направи сериозна грешка, която му струваше около секунда от времето. Във втория пък по незнайни причини домакините сътвориха сериозен гаф, като завличачите на трасето не се бяха изтеглили, а българинът бе само на няколко врати от тях, което няма как да не му попречи. Но Алберт бе категоричен, че причината е друга.
Еврозоната е частична цел в по-голямата - държавата ни да се развива добре. Важно е влизането и ние трябва да имаме полза от еврозоната, което означава икономиката ни да е конкурентоспособна и доходите ни да се доближават максимално до тези в еврозоната, но никой не говори за икономика и производителност, а за датата, на която да приемем еврото.
В България към 1 януари 2024 г. броят на регистрираните моторни превозни средства достига 4 030 487, от които леките автомобили са 3 006 214. Тревожно е, че 2 137 487 от тях са на възраст над 20 години. Тази статистика повдига редица въпроси относно безопасността и въздействието върху околната среда. Усилията на Европейската комисия за намаляване на вредните емисии доведоха до редица промени, които вече се усещат чрез по-строгите правила за годишни технически прегледи. Много автомобили вече не отговарят на изискванията и не се допускат до движение, превръщайки се в стари коли за бракуване.
С напредването на екологичните изисквания, много собственици на стари автомобили са принудени да се замислят за бъдещето на своите превозни средства. Според последни данни от КАТ за 2024 г., в България има над 2 милиона автомобила, които са на възраст над 20 години.
Би трябвало ние да сме сред първите редици на онези, които ще подкрепят сигурността и независимостта на Украйна, както е било досега. Това коментира пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат, като добави, че в най-скоро време ще възникне въпросът дали е готова България да участва в усилията за гарантирането на мира в Украйна, или отново ще стоим на страничната линия и ще си спестяваме усилието да водим този дебат.
Януарската инфлация отбеляза ръст, който се дължи основно на поскъпването на тока, водата и парното. Еднократният ефект от покачването на ДДС върху хляба и брашното (от нула до 20%) и на ресторантьорските и кетъринг услугите (от 9 на 20%) също натежа върху индекса на потребителските цени.
