Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните. За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия. Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя. Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г. Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.
