Социалната подкрепа трябва да се определя според конкретните потребности на човека и да му помага да бъде по-самостоятелен. За такъв нов модел настоя председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в ефира на БНТ. Тя подчерта, че
От 2027 г. държавата връща обратно облагането на свръхпечалбите. Този път обаче това няма да важи за енергетиката, както беше през 2022-2023 г., а за банки, застрахователи, търговци с не по-малко от пет обекта, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити.
По-високи семейни помощи, пенсии, заплати, но и осигуровки ще има в новия бюджет за 2027 г. Министерството на финансите обаче все още изчислява какви суми да бъдат те, за да падне дефицитът до 3% вместо заложените във финансовата рамка 3,8% от БВП. Първат
Без въглищата България няма откъде да осигури необходимия ток през зимата. Тогава потреблението е почти два пъти по-високо, отколкото през лятото, и може да бъде покрито основно от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните централи. ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече работи със седем от осемте си блока и е близо до максималния си капацитет. С намаляването на слънчевите часове батериите започват да се зареждат през нощта с ток от АЕЦ и въглища, а сутрин го продават по-скъпо.
От АМ „Струма“ и втората кабинка в Банско до тунелите под Шипка и Петрохан, ПАВЕЦ „Чаира“ и собствения добив на газ – жалби, протести и рестриктивни зелени политики години наред спират или забавят ключови за България проекти. Магистрали, които се строят с десетилетия. Тунели, които поколения българи чакат само на хартия. Лифтове от миналия век. Енергийни проекти, които могат да дадат на страната повече независимост, но потъват в екологични процедури, жалби и съдебни дела. В България това отдавна не са отделни случаи.
От АМ „Струма“ и втората кабинка в Банско до тунелите под Шипка и Петрохан, ПАВЕЦ „Чаира“ и собствения добив на газ – жалби, протести и рестриктивни зелени политики години наред спират или забавят ключови за България проекти, пише Еко Новини.
