Пламен Абровски в интерюв за Соня Колтуклиева за 5gmedia.bg:
СК: Г-н Абровски, много скоро, след като беше избран за министър на земеделието, Кирил Вътев беше атакуван от браншовите организации, имаше поредица от протести, но в крайна сметка той дочака края на сглобката. Какви поражения, според Вас, бяха нанесени на земеделието?
ПА: Най-голямото поражение се изразява в това, че за тези 9 месеца той не успя да формира една самостоятелна политика, а е изключително важно за Вашите читатели да разберат какво представлява Министерство на земеделието, защото то често се подценява. 40% от земята в България е земеделска форма на земя. Тя е в патримониума на Министерство на земеделието. 40% от останалата земя на България е гора. Тя отново е патримониума на МЗ. Там е цялата храна, с която се храним ние и с която храним децата си. Там са над 35% от бюджета на ЕС, който отива за земеделие. Тук говорим за контрола на абсолютно всички растения, на абсолютно всички животни, на рибите, на абсолютно всичко в България. Аз затова казвам, че това министерство е едно от най-важните и най-тежките. Представете си, че близо 45% от законодателството е в сферата на земеделието и храните. И този човек, който преди 9 месеца пое тази изключително отговорна работа, не показа абсолютно нищо и не свърши нищо. Това беше огромната причина, поради която земеделците излязоха четири пъти на протест.
СК: Даже срещу него се обяви близкият му приятел и известен в селското стопанство Димитър Зоров?
ПА: Да и то не случайно. Защото Димитър Зоров представлява една асоциация, в която се произвежда близо 80% от млякото в България. Ние за 9 месеца не получихме една идея, не получихме едно решение, не получихме абсолютно нищо. Дори нямаше насока.
СК: Г-н Абровски, никак не е сигурно, че някои от министрите от сглобката няма да влязат и в служебния кабинет. Как бихте реагирали вие от браншовите организации, ако това се случи с Кирил Вътев?
ПА: Аз мисля, че тази мисъл дори не трябва да минава на г-н Главчев, защото това е един човек, който просто за 9 месеца доказа, че не се справя и няма никаква визия за нашето земеделие. Ние в момента сме в една огромна криза. Имаме продоволствена криза. Цените на пшеницата, на слънчогледа пада, а в същото време ние нямаме никакви адекватни идеи за подкрепа. Така че дори не мога да си представя, че на някой ще му мине през ума да остави този министър в служебен кабинет.
СК: Какъв е най-големият проблем на българското земеделие и животновъдство в момента?
ПА: Най-големият проблем е липсата на адекватна поземлена реформа, защото всичко тръгва от земята. Няма как да правим качествено напояване, няма как да правим инвестиции в екологосъобразно земеделие, при положение, че нямаме устойчивост в нашите поземлени отношения. Няма как един арендатор всяка година, имотите, които стопанисва, да се разменят на принципа на споразуменията. Министерството трябва да работи за едно устойчиво земеползване, защото без него ние нямаме устойчиво земеделие. Нямайки устойчиво земеделие, ние нямаме устойчиво животновъдство. Този, който дойде, първото и най-съществено, което трябва да направи е да подготвя поземлена реформа, за да имаме устойчиви поземлени отношения.
СК: Какво се случва в Европа? Вие няколко пъти бяхте гост в ПИК телевизия и разказахте причините да избухне бомбата с фермерите в цяла Европа и да стигне чак до столицата Брюксел. Дали ще бъдат туширани тези проблеми или ще избухнат отново преди европейските избори през юни?
ПА: Доколкото аз следя ситуацията, земеделските производители, въпреки че ние влизаме в изключително активен земеделски сезон – те трябва да бъдат на полето и да работят, за да гарантират производството на храна, независимо от това те са в стачна готовност във всеки момент. Защото неадекватността на политиците водят до сериозни затруднения на земеделските производители. Зелената сделка, с нейните изключително неадекватно завишени изисквания, нанесе много трайни и сериозни поражения. Земеделците в момента очакват решения от бъдещите политици. Тази предизборна кампания трябва да покаже битка на идеи – какво ще правим със земеделието в Брюксел. Много е важно кого ще изпратим там и много е важно какъв сигнал ще дадем – къде стои България. За тези 9 месеца министър Вътев не показа какво е неговото отношение към зелената сделка. Той разчиташе само на ЕК да замаже очите на българските земеделски производители. Трябваше да имаме ясна позиция по зелената сделка – какво ни пречи, защо ни пречи и какво трябва да се борим да променим в Брюксел, за да може българското земеделие да процъфти отново.
