Ако сте собственик на фирма и поставите цел на мениджмънта след 26 години да сте в топ 10, отпускайки от първата до последната година бюджет, който ще се повиши осем пъти, какъв резултат ще очаквате? 100-процентов успех, нали? Ако обаче тази класация е PISA и вместо да сте в първите 10-ина държави в ЕС след осемкратния скок на разходите за образование, копаете дъното? Тогава какво ще направите?
Ще изкрещите: "Уволнен си!". Да, точно както правеше Доналд Тръмп в тв шоуто си "Стажантът".
За беда, работодателят в случая е наивният български народ, готов да даде и последния си петак в името на децата.
Проверка на "24 часа – 168 истории" в данните на Евростат и ЕК показа, че разходите за образование, включващи делегираните бюджети на училищата, общинските и държавните разходи плюс тези на университетите и програмите, за този над четвърт век у нас са нараснали 8 пъти. Стартирали сме с около 609 млн. евро и се смята, че през 2025 г. те са близо 5,2 млрд. евро. Разбира се, че през този период има инфлация, но спрямо БВП процентът на парите за образование е почти същият - между 4,2 през 2000 г. и 4,8% сега.Някои дори ще се сетят, че учителските заплати започнаха да растат едва през 2017 г. Оправдания ще има хиляди, но нелепият резултат е налице. Данъкоплатците плащат все повече, за да може системата да обучава поредното поколение функционално неграмотни.
И както отбелязва създателят на PISA Андреас Шлайхер, българските младежи "не са любопитни и не са упорити". Ако през 2000 г. резултатите по четене са били 430 точки, през 2025 г. те са се изсипали до 387. По математика преди четвърт век са били 430, но при новото изследване са 405. Учудващо, но факт въпреки всички STEM кабинети днес по училищата, някога по природни науки резултатът е бил 448, а сега е 421.
Единственият лъч надежда е проблеснал в периода между 2012 и 2015 г., когато по четене и математика младежите са повишили резултатите си с по няколко точки над тези от 2000 г. След което се влошават и пътуването към дъното продължава.
От анализа на Световната банка от 2012 г., посветен на темата как България да подобри класирането си, става ясно, че в онзи период публичните разходи за ученик са били сравними с тези в Полша – около 4 хил. долара според паритета на покупателната способност. И малко по-ниски от тези в Естония, където са били със 100-200 долара повече. Ако приемем, че сме били при равни други условия, нашите усреднени резултати са около 430 точки, в Полша - 540, а в Естония - около 550. През онзи период Ирландия е била далеч пред нас с десетина хиляди долара, макар че резултатите са по-ниски от тези в Естония и Полша - около 500 точки.
С други думи, разходите не са определящият фактор. Опитът на Естония показва, че дори със скромен бюджет може да се изгради умна и ефективна система, която да формира мислещи и любопитни деца, а не зубъри и лузъри. Най-тревожното в случая не е трагичната ни средна оценка, а делът на функционално неграмотните. Тоест на децата, които изобщо не достигат базовото ниво и вече четвърт век броят им расте.
Ако през 2015 г. под базовото ниво по четене са 41,5%, през 2018-а те са 47, през 2022 г. – 53, а през 2025 – 58. Или всеки шестима младежи от десет завършват, без да е ясно дали пълноценно разбират това, което са прочели. При това положение за какво висше образование можем да говорим по-нататък, за каква умна икономика на бъдещето и какви високи технологии ще развива това поколение?
Така, искаме или не, трябва да признаем, че след като вече четвърт век сме "двойкаджиите" в ЕС, е крайно наложително да се поучим от практиките на отличниците. Младежите на шест държави видимо се отличават от останалите - това са Естония, Финландия, Ирландия, Австрия, Полша и Чехия. България е сред осемте под средното ниво. По четене и математика сме в тройката, но в дъното на класацията.
[Въпреки че във всяко училище вече има STEM кабинет, резултатите на учениците по природни науки са по-лоши от тези преди 26 години. СНИМКА: ГЕТИ]
Въпреки че във всяко училище вече има STEM кабинет, резултатите на учениците по природни науки са по-лоши от тези преди 26 години. СНИМКА: ГЕТИ
В Естония е точно обратното. Макар че е страна, стартирала от позиция близка до нашата, след разпада на СССР, днес тя е отличникът на Европа. Но освен това е и на шесто място по природни науки в международната класация PISA, а България е на 60-о от 91 държави. При това сме в доста интересна компания.
Пред нас са Молдова, Грузия, Коста Рика, дори Монголия, Румъния и Сърбия. Веднага след нас са Казахстан, Малайзия, Колумбия, Мексико, Саудитска Арабия и др. По математика Естония е на осмо място в света след лидерите Китай, Сингапур, Южна Корея, Япония, Хонконг и др. Веднага след Естония са развитите европейски страни. България и тук е на 59-о място. Около нас са Черна гора, Молдова, Мавриций, Тайланд, Уругвай, Чили, Малайзия, Саудитска Арабия, Мексико и др. По четене Естония също е след азиатските тигри - на осмо място в света, а България е на 64. Пред нас са Саудитска Арабия, Аржентина, Перу, Колумбия, Виетнам и др. Зад нас са Еквадор, Казахстан, Грузия, Кипър, Монголия и т.н.
Показателят на ОИСР Education GPS през 2025 г. сочи, че естонските ученици имат 527 точки по природни науки, 508 по математика и 499 по четене. Според изданието Estonian World това нарежда страната на шесто място в света по науки и на осмо по математика и четене. Нещо повече, около 90 на сто от децата там достигат базовото ниво по природни науки, а у нас дори и половината не могат да се похвалят с подобен успех.
Какви са факторите за този успех? Първо, системата в Естония е с основно училище до девети клас, в което всички деца учат заедно, отбелязват порталът Education Estonia и Европейската комисия. Образованието е безплатно по закон. Училището осигурява безплатно не само обяд, а учебници и транспорт, за да се осигури равнопоставеност, отбелязват Education Estonia и сайтът e-Estonia. По данни на Education GPS социалният произход обяснява едва 9,6 на сто от разликите по природни науки, като "ножицата" между заможни и бедни деца е 68 точки при 85 средно за страните-членки на ОИСР. Тоест, естонските училища за разлика от нашите успешно смекчават неравенствата, вместо да ги задълбочават. Тук се налага отварянето на една скоба как се стига до кошмарната "ножица" у нас. Генезисът е в стреса с матурите в седми клас и ужаса на родителите, че ако детето не се справи, ще попадне в училище за лузъри, наркомани или рецидивисти. В името на целта да е в някакво по-прилично училище всеки месец от семейните бюджети излитат непосилни суми: при 6 часа седмично частни уроци по основните предмети - грубо около 150 евро.
Месечно това са 600 евро, при положение че нетната средна заплата е около 1120 евро. Очевидно е, че децата в семействата, които не са в състояние да заделят подобна сума, изяждаща близо една четвърт от семейния бюджет, са обречени още в осми клас. Тоест бруталното неравенство е заложено от самата система, която 26 години се бори да премахне частните уроци. В Естония този порочен процес не е допуснат и там неравенствата са минимални.
[За 26 години с умна политика Естония не само че ни изпревари с резултатите си от PISA, а и вече е претендент за първите места в света. СНИМКА: ГЕТИ]
За 26 години с умна политика Естония не само че ни изпревари с резултатите си от PISA, а и вече е претендент за първите места в света. СНИМКА: ГЕТИ
Втората съществена разлика с Естония е доверието към учителя. Според международното изследване TALIS, цитирано от Estonian World, 93 на сто от естонските преподаватели контролират учебното съдържание при 84% средно за ОИСР. Нещо повече, 83% от директорите твърдят, че учителите са натоварени с огромна отговорност за преподаването и политиката на училището. Забележете, за страните-членки на ОИСР, този процент е 42 или двойно по-малко.
Какви са плюсовете на тази свобода? 93% от учителите отбелязват, че са удовлетворени от това, което правят, сочи Education Estonia. За разлика оттам учителите у нас години наред се оплакват, че уроците в учебниците от пети клас нататък са прекалено много, че се налага да препускат и не успяват да обясняват, а това отблъсква децата.
Третата разлика е, че в Естония имат описателни оценки в първите класове, а у нас учителите могат да оценяват до четвърти клас по шестобалната система. В Естония така нареченото рисково оценяване се появява чак в шести клас. Но там системата позволява всяко училище да си създаде и своя собствена методика, посочва Eurydice. Разбира се, в името на идеята да се запазят хъсът и любопитството и да не се стресират хлапетата.
Именно затова анализаторите посочват, че естонските деца учат по-скоро от интерес, отколкото от страх, че ще се провалят. Тоест, на тях системата им е спестила целия кошмар, на който деца и родители у нас са подложени заради матурите и сегрегацията.
Естония изпъква сред останалите страни с още една съществена разлика. Там децата са с твърдото убеждение, че способностите нарастват, когато полагат усилия, сочат данни на Education Estonia през 2018 г. Проучването установява, че 77% от учениците не приемат идеята, че човек се ражда с бърз и блестящ ум, напротив, знаят, че с труд и упоритост могат да го придобият. По този показател техният дял е най-висок в ОИСР – там средното ниво е около 63 на сто.
Нещо повече, 80% от учениците в Естония се смятат за щастливи, посочвайки, че се чувстват неизменна част от училището. Такъв е и процентът на децата, посещаващи извънкласни занимания по избор.
Тоест тази малка балтийска страна е създала нещо като училищен рай – формирайки удовлетворени младежи, постигащи резултати на световно ниво, готови да съперничат на най-добрите по математика, природни науки и четене.
Полша е друга източноевропейска страна, започнала от нула като България, но за разлика от нас тя е доказателство, че има реформи, които водят до добър ефект. Тяхната я стартират преди 27 г.
Старият модел, при който, както у нас, децата рано се отделят от основното училище, е заменен с нов. Всички остават в него до 15-16-годишна възраст. Само от този ход ефектът е смайващ - ако по четене полячетата през 2000 г. са изкарвали 479 точки, седем години по-късно вече имат 508.
През следващите години обаче резултатите тръгват надолу и Полша се връща към по-ранното влизане в средното образование, отбелязва порталът World Class Learning Systems. Въпреки това системата издържа. Според ОИСР Education GPS през 2025 г. полските ученици получават 495 точки по природни науки, 484 по математика и 482 по четене с разбиране, които са над средните за ОИСР. В случая има една съществена разлика, която не е за подценяване. Учениците в Полша постигат отлични резултати, но ОИСР Education GPS сочи, че те са сред най-нещастните и едва 63,5% отбелязват, че се чувстват част от училището.
Ирландия също е интересен пример, който впечатлява с факта, че от години страната е в първите места на класацията. През 2025 г. е номер едно по четене с разбиране, трета по природни науки и четвърта по математика сред 27 страни.
Зад този резултат стоят години наред последователни политики – Ирландия се придържа към 10-годишна национална стратегия за грамотност с над сто конкретни мерки. За разлика оттук, където всеки нов министър на образованието започва някаква реформа или прави опит за промяна и накрая резултатът е още от същото. В Ирландия има и програма за училищата, които са в неравностойни райони, обхващаща около 240 хил. ученици. Благодарение на това е създадена
една от най-справедливите
системи в Европа,
тъй като "ножицата" между бедни и богати деца е със 72 точки под средното. Освен това Ирландия държи и европейски рекорд по дял на висшистите сред младите - 65,2 на сто. Но най-шокиращото е, че там стремежът и постигането на благополучие изобщо не са клише. Не е пропаганда, нито лозунг, а част от учебната програма – за нас може да звучи странно, но ирландските деца имат 400 часа по предмета "Благополучие" и в него се учат как да водят качествен живот. Страната има строги правила, забраняващи децата да се подлагат на стрес с оценки.
Два фактора правят впечатление. ОИСР Education GPS показва, че разликата между децата от най-заможните и най-бедните семейства в България е 101 точки при 84 средно за ОИСР. Тоест у нас то е голямо значение има в какво семейство се е родило детето, отколкото качеството на преподавания материал.
Втората видима разлика с останалите е, че тук отличниците по природни науки са едва 2,4 на сто при 7,2 средно. От трета страна сривът в резултатите не може да се обясни само с липса на пари в системата. Учителската заплата беше удвоена между 2017 и 2021 г. от 760 на 1260 лева. След което продължи да расте до около 2130 лева през 2025 г. С други думи, независимо от повишението на доходите резултатите продължаваха да се влошават.
Или ако трябва да се обобщи, няма никакво време за вайкане, за изказвания на бивши министри на образованието, които се държат все едно през тези 26 години са били на Марс и не са участвали в катастрофата. Вече няма време и за работни и парламентарни комисии, които да анализират проблема. Нито една успешна реформа за четвърт век показва, че е време да спрем с "иновациите" и да пренесем едно към едно успешен модел от страна от "нашата черга". Само така има шанс да спрем пропадането в образованието.
