Без съгласие между бизнеса и синдикатите приключи обсъждането на минималната работна заплата за 2026 г. на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Започва обсъждането със синдикатите и бизнеса на проекта на правителственото постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари догодина на 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента вместо досегашните 1077 лева.
"Ръстът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде ограничен, тъй като това са над 23 млд.лв. всяка година. Ние взимаме дългове, за да се справим, но така или иначе намаляването на разходната част трябва да бъде по-кардинална", заяви изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев
„От 2017-та говоря за "завладяната държава". Вотът на недоверие беше напълно основателен, темата – вярна, дебатът – елементарен, а резултатът – предвидим. Управляващите не произвеждат политики. Те гледат единствено как да оцелеят и как да увеличат привилегиите си“, заяви Корнелия Нинова, лидер на "Непокорна България" в ефира на БНР.
Следващата седмица започва официалното обсъждане със синдикатите и бизнеса на проекта на правителственото постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари догодина на 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента. За 25 септември е насрочено заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, каза за Българското национално радио главният икономист на КНСБ Любослав Костов:
По-висока от очакваната инфлация може да намали бюджетните дефицити, но ефектът е временен и зависи от няколко фактора. От една страна ръстът на цените, заплатите и корпоративните печалби увеличават приходите от данъци и осигуровки. От друга обаче
Над 16,5% са българите, които живеят в тежки материални и социални лишения, по данни на Евростат за миналата година. Това поставя страната ни на второ място след Румъния сред държавите в Европейския съюз. След България, на трето място се нарежда Гърция.
