Имаме нужда нашите политици да бъдат визионери и да гледат не за следващата година или по следващата, а да осъзнаят, че живеем в променящ се свят и да имат визия, какво ще се случи след 10 години. Оказа се, че сме богата държава, плащаме по 30 млн. лв. обезщетения за щетите на земеделските производители от градушки, а не отделяме 10 – 12 млн. лв. на година за противоградна.
Това каза адвокатът по земеделско право Пламен Абровски в интервю пред БНР. Заедно с Димитър Иванов, специалист по противоградна защита коментираха в предаването „Преди всички“ проблема с контрола на валежи и градушки у нас, нанасящи поражения на земеделците.
„Искрено се надявам на 4-годишно управление, защото държавата има нужда от стабилно управление. Трябва да се определят няколко национални приоритета, субсидиите ще ги има и догодина, и догодина, ще се засява, въпросът е как ще искаме да изглежда ситуацията следващата година“, каза Абровски.
И обясни, че съществуващата система на противоградна защита у нас, не е морално остаряла, била е създадена към 80-те години в северозападна и югоизточна България, където е имало изглед за градушки. "В момента имаме условия за градушки в територии, в които са падали но рядко", посочи той.
„С изграждането на нови 24 площадки към съществуващите северозападна и югоизточна ще се разшири обхватът. Говорих със строителите от 2018 г., и те казаха, че една струва 50 000 лв. и държавата няма проблем да извади милион и половина“ каза адв. Абровски.
Той предупреди, че е „назрял моментът да преосмислим противоградовата си концепция като държава:
"Хубаво е да започнем да работим с облаците преди да станат градоносни на два етапа. Първият е в сезона на градушките - контролирано изваляване и вторият е в есенно-зимния сезон. Трета година се правят експерименти с ранно изваляване."
Димитър Иванов, който е специалист и работи заедно с колеги от Румъния, където успешно се справят с предотвратяване на градушки, обясни, че е част от група, която провежда противоградова защита по самолетен способ в югоизточна България.
"Въздейства се изкуствено и се обхващат засушаванията като се опитваме да помогнем да се увеличат валежите от облаци, от който не вали или съвсем малко. Както каза адв. Абровски, работата по тези облаци е през есента и зимата, когато може да се постигне валеж. За да се приложи е необходимо експериментален период, отнема няколко сезона, работи се и в лабораторни условия, но всеки районе е климатично различен", обясни Димитър Иванов.
Според него не става дума за пари, а за промените на климата, засушаванията стават по-чести и с това ще се борим и трябва да има човешка намеса, за да се намалят последиците. Това „касае водни запази, земеделие, туризъм, общини“.
„Работя в България с колеги в Румъния надяваме се, че институциите, които се занимават с водни запаси и земеделие ще дадат възможност да се организира експериментален период, както и през зимата. Имаме контакт със МЗ, имат положително отношение, трябва да се работи с метеоролозите в НИМХ, за да се направи адекватна програма за нашите условия“, коментира Димитър Иванов.
В съседна Румъния успяват да извалят облаците, а у нас още не.
"Румънците ни крадат дъжда и то почти без пари", заяви адв. Абровски. Абсурдна е ситуацията - имаме учените, имаме парите и гледаме как се прави в Румъния. Тези 10 – 12 млн, лв. на година са смешни за борба с градушките на фона на изплатените обезщетения“, категоричен е Пламен Абровски.
