Не гледах откриването на Олимпиадата и по принцип не съм фен на всякакви форми на зрелища.
Но, четох оживена дискусия във фейса с някой от хората които много харесвам и уважавам, други, които по-не, и мисля че добих представа. Не, не за откриването на олимпиадата, което според мен е безумен разход на публичен ресурс, каквито често се правят, но не ме интересуват.
Не, добих представа за себе си.
Очертавам се като да съм умерен консерватор.
Умерен, защото приятелската ми /живата/ група е пълна с гей лица, с паразитоси /артисти от всякакъв вид/, евреи, турци , италиянци и всякаква порода хора. И винаги съм се самопричислявала към крайно толерантните хора, но явно имам някакъв консервативен предел.
Това ме накара да се замисля какво съм аз в политически и идеен тип.
И днес , по време на 18 километровата разходка из планината Люлин, си отговорих на повечето въпроси.
Политически – категоричен антиетатист. Водих дълга битка срещу Борисов и начина по който той употребяваше държавата. Сега не я употребяват по-различно за съжаление. Държавата е необходимо зло, когато е много - е голямо зло. Когато държавата е в икономиката – това е зло на куб.
Сиреч - крайно в дясно, ерго в България няма кой да ме представлява политически.
Идейно – умерен консерватор /видно от дискусията за Олимпиадата/.
Религиозно – будист. Просто искам Бога на религията да е усмихнат. И както се казва в една голяма книга/ филм/, надявам се , че Бог ще ми прости съмнението, което имам в неговото съществуване.
Литературно – латиноамериканец.
Филмово – италианец
Изобразително – експресионист
Музикално – чернокож /ужас аман от политкоректност/ от Ню Орлеанс
Патриот, доколкото знам, че България е едно от най-прекрастните места на света. Да, да, въпреки комунистите и днешната сган, наречена политици
Спортно – Джокович и всички онези, които могат да подчинят духа си на победата.
Въобще, сигурна съм, че на даден етап от историята на човечеството, Бог ни е теглил майната и ни е оставил да се оправяме помежду си и ние някак не се справяме.
А ние, тези в България, хич не се справяме никак.
Духовно съм демократ, който знае, че демокрацията се изгражда от гражданите и представлява съвкупност от техните убеждения и готовността им да ги защитават.
У нас липсват както гражданските убеждения, така и силата да бъдат защитавани.
Вярвам, знам в същност, че за правилното функциониране на мисълта е необходим кислород, който си набавям чрез безкрайни /най-често самотни/ разходки из гори, поля и морета.
И ето тогава в главата ми идват такива богонеугодни мисли, като например да се намеря в общата човешка ценностна система.
Като не бива да пропусна да заявя, че бих удавила в капка вода лицето, родило европейската политика да не се отделя капачката от бутилката. Както впрочем и редица други помпозни европейски директиви.
Консерватор, не ли?
PS. Прилагам снимка с евреин и паразити, да не кажете, че лъжа.
